Югоизточно от Каламбака и северно от Кастраки има прокарани асфалтови пътища, по които може да се обиколят шестте действащи манастира. В манастирите е забранено да се влиза с къси панталони, жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене. Районът е сух и горещ, препоръчително е да се носи вода, шапка, подходящи обувки.

На връщане от Метеора към Катерини може да се посети изворът на Афродита. Местната легенда твърди, че която част от тялото се потопи в извора, тя е пречистена от грехове. Изворът обаче се намира под една планина, издълбан дълбоко в скалите. До него се достига по тесен тунел, в който не могат да се разминат двама души и който не позволява да се ходи изправен. Разминаването става едва до извора, а монахини са поставили помпа, за да се качи водата до това място, защото тя е била още по-надълбоко в скалата.

Пътят след това ни води отново към Катерини, за кратко се отбиваме в селището Литохоро и следва кратка почивка в хотел "Зафирос" на паралията на Катерини. Когато човек посещава Гърция не може да пропусне да види таверна. Каква беше обаче изненадата, когато установихме, че в таверната сме само...българи! Гръцките хора бързо започнаха да се танцуват по нашенски образец, показахме им и стъпки, и настроение, и способност за забавление. Не че и те не го могат, защото  българи и гърци сме като един народ по темперамент. Това се доказа и при последното гласуване за "Евровизия", когато именно от Гърция получихме най-много гласове за нашата конкурсна песен.

Оказа се, че само в Катерини българите сме около десет хиляди, заедно с приходящите и тези, които минават транзитно на път за Метеорите и Атина! Впрочем, където и да ходехме, навсякъде българска реч чувахме. На път за България, малко след Солун спряхме в един търговски комплекс. Тук една българка обясняваше на идеален английски, че иска фрапе без мляко и захар, а продавачката съвсем любезно, на чист български език й отговори, че е разбрала всичко! Най-много обаче ни зарадва един надпис. На нашата граница, вече минали през гръцката, видяхме светещо табло, на което беше изобразено знамето на Европейския съюз и буквите "EU". Прибирахме се у дома, но и идвахме от дома, защото "EU" е вече и наше настояще.