|
|
Начало  Африка До Килиманджаро и назад или просто Akuna Matata
|
До Килиманджаро и назад или просто Akuna Matata |
|
|
|
Автор Боримир Събев, снимки: Стефан Цаков
|
|
петък, 18 януари 2008 |
|
Страница 4 от 4
Настанихме
се в бунгала по 4 души. Във всяко бунгало има по две стаи а на преградната
страна има нещо като отдушник. Ние в нашето веднага решихме да разположим
потните тениски и вмирисаните чорапи до отдушника, за да изгоним комшийките ни.
Хижата се
намира на 2720 м надморска височина и след сравнително краткия преход (7-800
метра денивелация) имахме намерение да отидем до един близък вулканичен кратер
- Maundi. Заради чакането на багажите бяхме тръгнали късно, някои се бяха
уморили, а други вече си бяха пийнали и нямаше много желаещи, но след като
двама убедиха Годжи да ги заведе, веднага още 6 души се присламчихме. Видяхме
кратера (целият е покрит със зеленина) и границата с Кения, както и някои
интересни растения. В този момент започна да вали, та се прибрахме по бързата
процедура. Росен правилно казваше снимай сега, утре може да има мъгла, ама кой
да слуша? Светлината била вече малко и се отказахме да снимаме. На другия ден
съжалявахме - тогава наистина имаше яка мъгла.
Донесоха
ни легени с топла вода и позамихме лицата и краката. Кенефите определено бяха
по-чисти от тези по българските хижи. На вечеря имаше супа, с която НЕ изядохме
хляба. Негрите се учудиха, след което казаха Акуна Матата и прибраха хляба. А
ние съответно се чудехме как да си изядем основното ястие без хляб...
През
нощта някои получиха коремни проблеми - нормално за екскурзия в далечна
държава, особено пък на планина.
Сутринта
закусихме стабилно, включително с порич (според някои - порк, демек свинско, а
според други - най обикновен кисел от детска кухня). Не знам дали е нарочно, но
черпаците за сипване са супер плоски и трябват доста движения, за да напълниш
една купичка. Тези, пред които се пада тенджерата със супата или порич, са
прецакани, защото сипват на цялата група.
Хоромбо
Хът
Тръгнахме
не много рано. Отбихме се за кратко да посетим кратера, който половината група
не беше видяла предния ден и продължихме нагоре. Дърветата постепенно отстъпиха
на по-ниската растителност с набирането на височина. Хижа Хоромбо се намира на
3720 метра надморска височина. Имахме да изминем 1000 метра денивелация, но в
Килиманджаро разстоянията по хоризонтала са огромни и много бавно се набира
височина. В групата имаше двама, които не се бяха качвали по-високо от Мусала и
те започнаха да поставят лични рекорди ;) По пътя спряхме да обядваме и там
една едра гарга започна да ни обикаля от близо. Заради кривия й клюн ли или
заради нещо друго, някой веднага обяви, че е лешояд. А едно шарено мишле
притичваше от време на време да открадне някой от нашите хранителни отпадъци.
Заради голямата обедна почивка и честите други почивки с цел орахатяване на
разболелите се, пристигнахме сравнително късно в хижа Хоромбо. Там, както и в
Мандара хът, трябваше да се регистрираме на „рецепцията". Този път бунгалата
бяха за по 6 души, а нас ни настаниха в 2 бунгала, с по един допълнителен дюшек
за седмия елемент. Почна голямо прескачане и блъскане в бунгалата.
Въпреки
мъглата и облаците, слънцето изгряваше от време на време. Въпреки че се мазах
три пъти, в крайна сметка изгорях. На тази височина не бива да си правиш шега
със слънцето. Въобще в Африка трябва да ходиш само с дълъг ръкав - на високо
заради слънцето, а долу - заради комарите.
Вечерята
отново беше обилна, бирата също. Почнаха да се вадят и разни шишенца с огнена
вода. Тази нощ в Хоромбо се създаде прецедент: моя милост се събужда към 2:30
през нощта и като става да се измоча, останалите от бунгалото, на които също им
се пикае, но до този момент не стават от мързел и по други причини, изведнъж
скачат като по сигнал и тръгват след мен. Това се повтаряше всяка вечер в
планината. Тези хора нямат ли собствен мозък, който да отговаря за
облекчаването? На връщане в бунгалото събудихме и последния, който се стресна и
попита „Ставаме ли вече? За къде тръгваме? Ще атакуваме ли?"
(Следва продължение)
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >>
|
|
|
За да изпратите пътепис или ако искате да получавате известие за най-новите пътеписи, пишете ни на:
info  disagi.com
|
Знаете ли, че...
... пермезан (кората му е твърда със кафеникав цвят, а вътрешността е жълта и пастообразна) е едно от най – старите сирена и се е превърнало в символ на Италия...
|
|
