Името на „Зебра Рок" идва от шарките - огромната скала е цялата във вертикални черни и бели ивици. Намира се на около 4200 метра височина, а ние решихме да стигнем до Мауензи хът, която по карта е на 4600м. През цялото време вървяхме близо до вулкана Мауензи, който е много красив, но за наш късмет (т.е. липса на такъв) беше в облаци. Изведнъж, малко след седлото, вятъра раздуха за малко облаците и Мауензи се откри с цялата си красота. Това е алпийски връх, който не е по нашите сили. Висок, горд, мълчалив. Пълен с игли, триони, петли и каквото още се сетиш. Само заради тази гледка си струваше да се направи разходката.

Стигнахме до Мауензи хът, която се намира в подножието на скалите. Очаквахме кенеф и бири, но си останахме само с очакването - имаше единствено ламаринен заслон разположен на височина 4530м. Снимахме се около заслона и близката 10 метрова скала, на която почти всички се покатериха и забързахме надолу, защото почна да припръсква.

По пътя надолу решихме да посетим „последната вода" ("last water") малко под Зебра Рок. Оказа се доста мочурливо.

И двата дни имаше проблем за масите вечер, понеже в тази хижа всяка група има три дни престой (два на качване и един на слизане) и се събират много групи. Трябва да се изчакват за масите. Това не попречи на група немскоговорящи да заемат една маса и да плющят карти до полунощ. Вечерта мина стандартно - бири, огнена вода; ставане за групово измочване.

Кибо Хът
Тръгнахме рано за хижа Кибо, която е на 4700м височина. На такава височина бързите и резки движения трябва да се избягват. Движехме се бавно сред ниската растителност. Единственото дървовидно растение беше нещо средно между кактус и палма - не мога да го опише по-добре. Времето беше много хубаво. Имаше прекрасни гледки към нашата цел - вр. Ухуро, и към скалистия Мауензи. Ледника на Ухуро (или Кибо) е много красив, а страничната му граница вдъхва страхопочитание - поне 10-20 метра е висока стената, а от това разстояние не можеше да се направи ясна преценка и изглеждаше като 50 метрова стена. Видяха се палатките от най-високия лагер по другия маршрут (добре че си носех бинокъл), техния път нагоре, както и нашия до Гилманс Поинт. Постепенно всякаква растителност изчезна и на места бяхме сред лунен пейзаж. Имаше интересни вулканични камъни, както и едни такива, дето приличат на кирпич - имаш усещане, че са пресована слама и кал. Годжи обяви, че и те са с вулканичен произход.

Част от групата се занимаваше с изучаване на Суахили. Минахме близо до две връхчета, които имаха форма на цици и Годжи научи българската дума цици.

Кратък речник на суахили

Джамбо = здравей
Поко-поко = поле-поле = яваш-яваш
Акуна матата = всичко е наред / няма проблеми - това е най-често използваната фраза
Асанте = благодаря
Асанте сана = много благодатя
Мзури сана = много хубаво
Матако = гъз
Пумбо = топки (познайте какви)
Мборо = ???

Направихме едночасова обедна почивка на хубаво огледно място на 4500м височина и издрапахме последните 200 метра височина до хижата. Там отново минахме през рецепция, където с ужас установихме, че няма бира. Малко преди нас в книгата се беше регистрирал някакъв норвежец, който срещу професия беше написал порно звезда.

С височината условията ставаха все по-спартански. Тук вече цялата група беше в обща стая, а кенефите бяха най-зле. Нямаше течаща вода, а такава за готвене и преваряване нашите носачи бяха донесли от предната хижа. Никой нямаше проблеми с височината. Една спукана кутийка бира намокри малко багаж и едно легло, но всичко друго си беше наред. Имахме ранна вечеря (в 17:00), на която Годи ни изненада. Явно беше решил, че ходим твърде бавно - всеки ден закъснявахме с маршрутите, но и всеки ден тръгвахме по-късно от определеното, а и правихме едночасови почивки. Та Годжи реши да станем в 22:30 и да тръгнем в 23:00 за върха, за да стигнем при изгрев слънца на ръба на кратера (Гилманс Поинт). От друга страна, на такава височина трудно се спи, а и въобще организма трудно си почива.

Преди да заспим, хората почнаха да четат надписи над леглата. Най-култовите бяха:
- You are probably going to climb the summit tonight, so... good luck! (вероятно ще катериш върха през нощта, така че... успех!)
- I stink, so I exist! (Мириша, значи съществувам)

Годи се появи и заяви, че има проблем с батериите на челника си, затова му намерихме наши резервни. Носачите и водачите не са към туристическата фирма и не им осигуряват никаква екипировка - те са някакви бедни наемници. Годи така и не върна батериите, а пък другите помощник водачи избягваха да включват техните челници за да пестят батерии и се възползваха от светлината на нашите 14 челника. А който успееше, той се докопваше до остатъците от храната след нашите софри. Приготвих си багажа за атаката към върха и се опитах да поспя, но нямах успех. Не знам дали заради височината, дали заради притеснение, но през трите часа определени за сън само се въртях. Двайсетина минути преди времето за ставане реших, че няма да спя, в резултат на което се успокоих и задрямах.