Тази част от града беше чиста и доста живописна. Голям канал се виеше около една височинка и внезапно видяхме красотата на Копенхаген. Тук беше много по-красиво от Тиволи.

Каналът заобикаляше Цитаделата, крепост под формата на звезда. Минахме по дървения мост и влязохме в самата крепост, която днес все още се използва от армията. По едно време се озовахме пред вятърна мелница, датираща от 1857 г., и цялото място изглеждаше много спокойно. За разлика от Тиволи нямаше тълпи от туристи на опашки за люлките или за пуканки, а вместо това имаше хора, които спокойно се разхождаха по зелените хълмове, наслаждавайки се на многобройните гледки.

За да избягаме от жегата, Анджела и аз платихме солидната сума от 16 лири всеки, включваща питието, за да влезем в Ледения бар. Тук температурата беше постоянно -5 градуса и ни сервираха водка Абсолют в чаши, направени от лед. Стените също бяха от лед, като единствено металният под малко разваляше ефекта. Добре охладени излязохме да потърсим нещо за хапване преди да си легнем.

На следващия ден решихме да си направим екскурзия до Малмьо, Швеция. Само след 35 мин., влакът ни откара в друга държава.

Всъщност Малмьо беше доста приятно място, с красив централен площад и канал. Разходихме се из един от градските паркове, като се наслаждавахме на липсата на туристи. По-късно отидохме до Turning Torso, най-високия (190 м) небостъргач на Швеция. Построен през 2005г. той е съставен от 9 куба и там предимно има луксозни апартаменти.

След това отидохме до плажа, от където се виждаше мостът, свързващ Дания с Швеция. Навсякъде около нас имаше хора, разхождащи кучета или печащи се на слънце. Малката ни разходка приключи с кафе и кейк в едно от многобройните кафенета, намиращи се на много красивият, изглеждащ като средновековен, площад. И двамата се съгласихме, че Малмьо беше прекрасно място. Отправихме се към Копенхаген щастливи и доволни.

Същата вечер, след като отново си припомнихме колко е скъпа бирата по заведенията,  решихме да направим нещо, което много от местните правят. От един супермаркет си купихме бутика червено вино на прилична цена, след което седнахме на една пейка и почнахме да гледаме минаващите покрай нас. Други хора наоколо правеха същото. След това се отправихме отново към Nyhavn, за да видим как изглежда по залез слънце. Но на тъмно Nyhavn не беше толкова привлекателен колкото през деня. Имаше още повече хора, някои от тях пияни, но това, което наистина разваляше пейзажа, бяха неоновите светлини от крайбрежните барове. Изпихме по чаша вино и се отправихме към хотела. На другата сутрин посетихме Кметството. Точно в 12 часа имаше организирано посещение на кулата. Изкачването на 300-та стъпала не беше толкова страшно, колкото се бяхме опасявали, а гледката отгоре беше зашеметяваща. От тук се откриваше панорама към целия град, чак до крайбрежието. В един момент се бях отдалечил от Анджела за да правя снимки, а тя не беше забелязала отсъствието ми и беше продължила да говори на мъжа до нея като си е мислила, че съм аз. „Ако щях да се самоубивам, каза тя, нямаше да ми се иска да скоча от тук!" Тогава тя се обърна и се осъзна, че говори на непознат. Мъжът я погледна сконфузено и каза "Съжалявам, не говоря английски".