С наближаване на водопадите се чува тътенът на падащата вода, който е толкова силен, че ни пречи да се чуваме. Откъм американска и канадска страна, от високи скали, спускащата се водна маса, шумна и пенлива, се оттегля в речното корито. Водните пръски образуват пелена, въздухът е наситен с влага. Ние сме почти на нивото на падащата вода и от пътя, ограден с парапети, наблюдаваме водната стихия откъм канадска страна. Американците нямат нашата видимост към водопада и „протягат вратлета” от мост, надвесен над половината река.

Може би много по-впечатляваща е гледката отдолу, където любителите на силни усещания, спуснати в лодки /със спасителни жилетки/ срещу неголяма сума, имат възможността да усетят силата и се насладят на величието и красотата на водопада. Сезонът не позволяваше да изпитаме това вълнение, но затова пък имахме възможността да наблюдаваме водопада „от близо” с далекогледи, разположени по протежение на парапетите.

На свечеряване водопадът, облян в различни, сменящи се светлини, е впечатляваща гледка. На хоризонта, от другата страна на брега, мъждукат светлините на сгради от американската територия.