Начало arrow Северна Америка arrow Ниагарски водопад
 
Ниагарски водопад Печат Е-мейл
Автор Наташа Стоянова   
събота, 15 април 2006

„Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз, когато наближавахме Ниагарския водопад, а още повече – когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!

 

.... Много минути изминаха, додето се свестихме! Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! Не учудване, не възхищение, не! Едно безгранично благоговение бе отпечатано на лицата на всички. Всички лица бяха сериозни, излеко бледни и като че изтръпнали. Като че не пред творението божие, а пред самия бог бяха изправени! ... Който може, нека опише тази картина; който може, нека я фотографира, нека я нарисува!... Аз не мога!” (Алеко Константинов)

 

 

Дали бих дръзнала да опиша впечатленията си ... след Алеко?!

 

Да! Защото живеем във времена, когато всичко ни се струва възможно; малко неща ни учудват и ... пишем „4удеса” с 4 -ка.

 

 

Пръв посети водопада 12-годишният ми син. Очаквах го с нетърпение, за да ми разкаже за този грандиозен природен феномен.   

 

„Тоя водопад са го... орязали” – бяха първите му думи. „Представях си го поне четири пъти по - голям.”

 

 

Поколение, което не се впечатлява от нищо, с различна от нашата ценностна система, или просто възраст, на която други неща правят впечатление. Повечето от снимките му от Ниагара бяха на динозаври, анимационни герои, Франкенщайн ...

 

 



 
 
  
За да изпратите пътепис или ако искате да получавате известие за най-новите пътеписи, пишете ни на:
infodisagi.com
  
  
 

Знаете ли, че...

... че Гранитският дъб, който е на над 1600 г. е най - старото дърво в България...

 

 
 
Използването на материалите в сайта без писменото съгласие на авторите е сериозно нарушение на Закона за авторското право.
Disagi.com не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните авторски материали. Дизайн Студио Артемида