Светлин Маринов разказа следното: „Локомотивът на влакът е един от най-мощните и тежки парни локомотиви на БДЖ. Произведен през 1949-та година в полския завод Chrzanow Poland. Докаран е в България и до навлизането на по-модерни локомотиви е обслужвал влакове единствено по линията гара Септември - Банско. Композицията е с автентичен ретро-фургон и два ретро пътнически вагона. Първият, BC76.4 е единственият оцелял от доставените осем на брой такива през 1941-ва година и е произведен в Германия. Другият пътнически вагон, C no.502 е също така единствен по рода си, произведен от фабриката KOPRIVNICKA VOZOVKA и доставен в България през далечната 1926-та година. Движи се по линия N16: Септември - Велинград - Добринище. Завършена е 1940. Последната секция Банско - Добринище е открита 1945г. След Велинград преминава най-високата гара на Балканите "Аврамови колиби" 1267 м."

Пътуването   започна  в 9:40 от гара  Септември.  Ретровлакът ни преведе през  тунели и мостове, малки, китни гарички и гледки, към любимите Родопи.

Чинно се надвесвахме от вагоните за да хванем „по-добрата гледна точка": момента когато влака завива и предстои тунел. Спътниците се грижеха да не бъдем отнесени от идващата скала, като навреме ни издърпваха навътре. Стояхме между вагоните и се радвахме на парата и саждите, които бяха в изобилие, особено в тунелите. Специалните "Фото-Паузи" се разпознаваха след три локомотивни сигнала, подадени от г-н Стрезов (машиниста).

Изсипвахме се  по трасето, минавахме пред локомотива и заемахме  удобни позиции, за да запечатим със съвременна техника отминалото великолепие на релсовия транспорт.