Автор Славей Караджов
Това е поредната част от пътуващия пътепис на Славей Караджов. Невероятното му пътуване до Непал и назад се публикува всяка седмица в различен интернет сайт.Информация за предишните и следващите части, както и за лиценза за публикуване, ще намерите на официалната страница на автора: http://nepal.linux-bg.org. Пътеписът очаква своите следващи домакини, които могат да се свържат със Славей чрез официалния му сайт.
15-ти септември: Денят в който научихме много за свещения „Гобар“.
Лайното от як („гобар“) е нещо свещено в Хималаите. То е живот, топлина, съкровище. То е голяма радост, ако го откриеш, и голяма мъка, ако го настъпиш. Днес научихме няколко интересни неща за тези специални лайна.
Оказва се, че има точно определен период за събирането им. Пада се някъде от началото на септември, след края на мусоните до към началото на октомври – времето, през което яковете слизат на по-ниско и се подготвят за зимата. В този период се наемат специално обучени професионалисти, които всеотдайно се разхождат около хълмовете и между яковете по цял ден и събират лайната в плетени кошове. Да си събирач на гобарите е една от достойните професии по тези височини. Самото събиране си е цяло изкуство.
Защо ли, ще попитате вие. Ами защото цял ден разхождане напред назад над 4200 метра е изморително, да не говорим че трябва да носите и пълния кош с гобарите. За повечето от нас това е равносилно на подвиг.
Събирачите на лайна, които бяха наети на работа в лоджията, бяха едни от най-добрите в района. Те бяха две момичета, които по цял ден щъкаха напред назад, все с пълни кошове се връщаха и все бяха весели. По нищо не личеше да са изморени. След доходоносното събиране на гобари те засядаха в градината и започваха весело да сортират „ценностите“. Междувременно си приглаждаха косите, бъркаха си в носа и все неща, които само подобряваха тяхната имунна система. Илиян заподозря че може тайно и нашата имунна система да подобряват защото тези две момичета отсъстваха от столовата винаги когато трябваше да ни направят нещо за хапване.
След като се съберат, лайната се подреждат в специални форми и се разстилат в градината за да съхнат. Ако са още много „влажни“ със засилка се пльосват на мястото на някоя дупка в каменната ограда. Красота е да слушаш тоя звук – „пльок“.
Когато лайното е достатъчно сухо то се премества в специални торби от зебло и се използва като гориво в студените вечери. Именно във Фериче имахме възможност за първи път да се насладим на топлина, която отделят тези лайна. Обикновено лайното е голямо, та се налага да се разчупи на две, за да се вкара в печката. Едно цяло лайно топли качествено повече от час. И миризмата в стаята не е ужасна, както може би очаквате. Мирише на оня вид храст на който се натъкнахме за първи път над Намче Базар. Предполагам се досещате защо – това е единственото по-сочно нещо, което става за ядене от яковете и което те обожават да хрупат.
Лайната имат и множество други предназначения, освен за гориво. Може да ги използвате за наторяване. Ако поради някаква причина се окаже, че не са достатъчно качествени за отопление просто ги сритвате в някой ъгъл на градината и там засаждате цвете или картоф.
Съществуването на гобарите има и още едно полезно последствие. Не се изсичат горите в по-долната част, за да се използват за отопление в по-горната. Може да се каже, че гобарът е дар от якове с цел запазването на природата в района.
Поклон пред яковете и техните лайна.
След всички тези вълнуващи неща, които научихме днес трябваше да се разходим малко в района наоколо, за да се освободим от обзелата ни еуфория и натрупан адреналин. Сутринта времето беше доста ясно така че успяхме да разгледаме подробно района. Оказа се, че не е толкова скучен, колко ми се стори вчера. Даже май е доста красив.
Разходката беше до близката поляна и обратно. Падаше се към 300 метра изкачване като след това се откри идеална гледка към АмаДаблан. Този път от друг ъгъл.
След разходката Илиян реши да се изкъпе в банята. Аз останах да си чета в лятната кухня, само дето от време на време ми се счуваше, че някой крещи. Ама с тоя вятър навсякъде около нас можеш ли да го разбереш.
По едно време Илиян се появи. Изглеждаше по-скоро като попарен отколкото като освежен. Ето и неговата история: За да се пусне топлата вода специален човек се качва на покрива и започва да настройва топлата и студената вода. Само че тоя човек явно за първи път пробва теоретичните си знания на практика, защото отначало водата била вряла и Илиян само крещял „Туу хот, Туу хот!“ (от англ. „твърде горещо!“), а после оня човек взел че пуснал само студената водя и Илиян закрещял с нови сили друга мелодия: „Туу колд, туу колд!“ (от англ. „твърде студено!“). С други думи – вземането на душ било пълен провал. И явно не ми се е счуло че някой крещи на умряло. Така че изводът за днес е – дори и да разполагаш с най-добрата техника в района, липсата на квалифицирани специалисти може да провали брилянтния ти план.
Довечера съм замислил да се нахраня доволно и да спа като пън, защото утре потегляме за Лобуче и не се знае дали ще можем да спим там или ще се наложи по нощите да се връщаме отново тук.
Край на 6-та част.
Остави отговор