Автор: Димитър Русков
По принцип обичам предизвикателствата. Даже много ги обичам! Затова изминалото лято решихме (и поради финансови причини), да сменим нашето постоянно ваканционно направление България. Съвсем случайно избрахме като ваканционна дестинация едно китно селце в средните австрийски Алпи с интересното име Zell am Ziller.
През 1996 год. видях за прав път Инсбрук, който е разположен само на 30 километра от гореспоменатото австрийско селце, но там не успях да придобия достатъчно силно впечатление за красотата на световноизвестните планини. Моята холандска приятелка пък въобще не знаеше какво може да очаква от тазгодишната ни ваканция. Тя само ми спомена, че това ваканционно направление се избира през лятото само от позастарели хора, които искат да се поразходят из планината, да покарат колело или пък да посетят някоя австрийска вечеринка с типичната за тях австрийска музика и начин на пеене, който холандците наричат „йоделен“. А младите холандци идват тук само през зимата, за да покарат на воля ски. „Значи според теб, това лято ни се очертава една пенсионерска ваканция?“, попитах я аз съвсем дискретно и тя ми отговори, че въпреки че няма негативно мнение за австрийския народ и още по-малко против австрийската природа, не знае какво да очаква от тази наша ваканция.
Запалихме мотора на колата и тръгнахме. След нощно пътуване на 5 юли пристигнахме в селото, където трябваше да изкараме една седмица. Въпреки умората от пътуването, чакайки за разрешение да се настаним в хотела, се опитахме смело да разберем с какво можем тук в продължение на една седмица да се забавляваме. Силите ни стигнаха за разходка с кола в планината, и след това се паркирахме в една детска площадка, където дадохме „зелена светлина“ на децата да се забавляват, а ние поседнахме и след това полегнахме на зелената тревица, за да наваксаме пропуснатите часове от изминалата нощ.
След здрав планински сън, на следващия ден, с пълна сила се впуснахме да изследваме долината и склоновете на този район. Преди пристигането ни тук бяхме разбира се предварително прочели информация за Zillertal или долината на река Ziller със селцата, които се простират наоколо. Скромните си знания по немски език бяхме дообогатили с разговорниците, които преди месец, два бях заел от библиотеката, и заредени с позитивна енергия се впуснахме в това наше туристическо приключение.
Съгласувайки желанията си с децата, решихме да се повозим на парния влак, който все още циркулира като туристическа атракция в долината наZiller. След кратката разходка в селцето Майерховен , решихме да поплуваме в чудесен плувен комплекс в едно друго селце в този район, което пък се казва Фуген. Приятно изморени от плуването с голямо удоволствие консумирахме първата си вечеря в ресторанта на хотела.
Като типични холандци (дори и аз, който вече 8 години живея в Холандия), продължихме следващите 6 дни да запълваме програмата си с други забавления. На вторият ден от престоят ни се разходихме с лами из планината и успяхме да се запознаем с манталитета на тези интересни но малко плашливи животни. За радост, моята лама Куско ме възприе за неин водач и не ме оплю нито веднъж по пътя, а пък ламата Бернардо, която моята приятелка Сандра водеше , също се държа прилично и с нищо не опетни „животинското си достойнство“.
Посещението ни на петия по височина в света водопад Krimml (висок 380 m. ), намиращ се в средният дял на Алпите наречен Gerlos, беше изключително впечатляващ! България е планинска страна, но най-високият ни водопад Райското пръскало (124.5 м.) не може да се сравнява по красота с този воден великан. Още когато го видях от разстояние, пенещ се, и бушуващ със страшна сила, изпитах чувства, които никога не бях познавал! И тогава си спомних за „ниагарските“ описания на Алеко и на мои приятели, живеещи в Канада, които само преди месец бяха там. Ниагара ще да е по-красив, но Krimml също си заслужава да бъде видян.
Сушейки си дрехите и чорапите от водата на Krimml, правихме планове със Сандра и децата къде да ходим на следващия ден. Избрахме две неща: да играем мини голф и да се качим възможно най-високо в планината с лифт, и след това да повървим пеша докато децата ни започнат да се оплакват, че вече не могат да се катерят по-нагоре.
Остави отговор