Тъй като не пътувам с компания от хора, кола сама не съм наела. Включвам се в целодневните организирани турове, които предлагат местните компании. Резервирала съм предварително South Coast Classic – обиколка на югозападното крайбрежие за десет часа. Едни от най-забележителните места в това късче земя са именно там.

Първа спирка – водопад Skogafoss. Чудничко е, че до него тъкмо се е показала пъстроцветна дъга. Първи шанс да изпробвам как работи selfie stick-a. Добре че до втората спирка имам време да разбера какво бъркам в настройките, иначе щях да рискувам да ме няма на нито една снимка. Не чакаме повече – нека се запътим към известния черен плаж Reynisfjara. Е, няма такова нещо! Той е чисто черен! И камъчетата са идеално кръгли и също толкова черни. На техния фон само студените мощни вълни се разбиват в искрящо бяла пяна – мощта на Атлантическия океан. Отстрани – пещери. Формата на скалата е типична. Вместо да разказвам, предпочитам да я покажа.

Това място носи особена харизма. Вулканите са „залети“ със зелено. Водопадите се сипят в пенливо бяло. Почвата е чисто черна, а пясъкът сивее. Вълните все така се блъскат в брега с гръмка сила. Пещерите са хладни и сякаш пазят някаква тайна. Не някоя важна, но поне дотолкова, доколкото да държат дистанция от теб. Усеща се мистицизъм и надмощие.

Не след дълго сме във Vik. Симпатично селце на брега. А след това – и на глетчера. Eyjafjallajokule. Не. Ако питате, и аз не мога да го произнеса! Това обаче е най-красивата гледка, която запечатвам в ума си. Ще пресъздавам образа на глетчера всеки път щом си помисля за Исландия. Купчината лед си е пробила път измежду неестествено зелените хълмове и е изхвърлила няколко къса ледник в новообразувано езеро. В далечината – сурова природа. Още маси лед, пропукани от черни резки пепел и тук-таме прозиращо синьо от мразовитата сърцевина. Хлад, тежест, суровост, обградени от контрастна „пулсираща“ растителност. Късче от сърцето ми ще остане завинаги тук.

Исландия

Гидът ни води като последна спирка към Saljalandsfoss – водопада, зад който можете да минете. Внимание: меко казано ще се намокрите! Воден облак от мощно разбиващите се кубици вода отвява към мен хиляди капчици и до 5 секунди вече съм с лепнещи панталони и мокри кичури коса. Като виждат накъде отиват нещата, част от туристите с кеф се „поливат“ под една от водните струи. Ето идеално място за тестване на милиметрите воден стълб защита на водоустойчивото яке.

Както казах, зад този водопад може да се мине. Можете да се насладите на пещерата зад гърба си, докато пред вас се сипе вода. Мястото е идеално за снимки, но уви – само ако разбирате малко повече от фотография и разполагате с качествена водонепропусклива техника. В моя случай снимането срещу светлината не води до нищо друго, освен до тъмната ми сянка на бял фон. И после върви обяснявай, че това там си ти…

Десетте часа обиколка приключват. Прибираме се. Остава по-малко от час до Рейкявик и в миг навлизаме в апокалипсис. Рязка граница облаци и тежка мъгла, внезапна тъмнина и сенки. Явно промяната е нормална за времето тук. Това е и прекрасен момент да си пусна ambient музика и да отморя на седалката, загледана в пейзажите. От слушалките звучи Olafur Arnalds с албума Broadchirch. Чакам утрешния ден с нетърпение.