Всеки път си задавам този въпрос, но така и не намирам верния отговор, дори и в самия град. Чувала съм, че името Хисар идва от турски език – крепост...
Предишния път, когато бях в Хисар, бе късна есен. Всичко бе спокойно и твърде тихо. Сега е пролет и градът е доста по-оживен, красив и зелен. Всичко е разцъфнало, пеят птички. Курортисти се разхождат.
Забелязвам новопостроени ресторанти, хотели и започвам тайничко да си мечтая за поне една седмица почивка...
От красивия шадраван в центъра струи вода, наоколо са насядали хора, деца тичат, туристи се снимат. В основата му, там където пада водата, има римски мозайки.
Попадаме случайно на летния театър на града – много приятно място!
Посещаваме и местния музей – сравнително малък, но по обновената фасада, вижда се, добре поддържан. Входът за възрастни е все още само 1 лев. Разглеждаме археологическата и етнографската експозиции. Виждаме каменни плочи с надписи, римски бюстове, древни накити - добро място за обяснение (за пред съпруга) на склонността да се купуват дрънкулки...
Ето, че идва ред и на останките от някогашната римска крепост. Те са буквално навсякъде. Крепостните стени са високи около 10 м и са със средна дебелина 2,5 – 3 м. Те опасват целия център на града.
Спирайки там, молим минаваща жена да ни снима. Тя от своя страна много мило и сладкодумно ни подканя да обърнем внимание на паметника на Иван Вазов, който е в непосредствена близост.
Разказва ни, че някога Вазов обичал да посещава Хисар и да се катери отгоре на портата (те самите го правили като деца).Според нея точно за това място Вазов е възкликнал: ”Отечество любезно, как хубаво си ти!” И нищо чудно! През този ден, на мен самата, точно тази мисъл много пъти ми мина през ума...
Бел.ред. Още информация за Хисар, може да намерите тук:
Официален сайт на община Хисар
Официален сайт на община ХИСАРЯ
Информация за града от Уикипедия