Любимите места в България са много. Накъдето и да „хванеш пътя” неминуемо стигаш до някое приказно местенце, за което, някой някога ти е разказвал, канел си се да го посетиш, но все не е оставало време. И в някой мрачен ден решен да избягаш поне за малко, прелистваш спомените си и потегляш.
Посоката бе Крушуна – за тези водопади нямаше нито едно негативно мнение. Не усетихме пътя до Ловеч. Оттам ни престояха 34 км на изток. Пътят край Осъм предлага живописни гледки. Направихме кратка почивка в с. Летница, поехме въздух и...
До долу се слиза по пътека виеща се сред водни стени, зад които прозира ослепителна зеленина.
Отвсякъде струи (буквално) свежест. Чудиш се „Как така не съм бил тук по-рано?” И защо това приказно място не е популярно?! Неизброими и са нюансите на зеленото около теб. Дори копривата дарява с милувки
Изкачвайки се обратно влязохме в пещера „Урушка Маара”. Усещането е различно – за първи път във водна пещера – малко страх, много любопитство.
Има водни прагове, които трябва да се преодолеят. Задължително се влиза с пещерняк, опасно е сами! Поглед навън: където всеки негласно си обеща, че ще се върне при първа възможност.
Бел. Ред: Повече за Крушуна може да прочетете тук: