В късни доби същата вечер пристигнахме в Hermosillo. От този град пазя също много добри спомени. Малко за храната – Hermosillo е прочут със своите ход-дози (style). Потичат ми лигите само като се сетя. Хлебчетата престояват около 2 минути във водна баня и са крехки като памук. Наденицата е препеченка до златисто…В допълнение има поне 10 вида добавки – от запържена кайма, през паста от авокадо, до салата от краставици, майонеза и царевица. Добавките са от сърце – слагаш колкото искаш. И всичко това за около долар и половина. Искам Hermosillo отново 🙂

След като заредихме стомасите решихме да започнем с инвазията на мексиканските барове. За тези, които имат път към Hermosillo – мястото се казва Tantra. Малко е скъпо, но в много редки други случаи ще видите съотношение на жени към мъже от порядъка на 4 към 1. Въпросната вечер имаше поне 5-6 маси с 3-4 прелестни госпожици около всяка. За да сладни още повече – те си купуват бутилките сами. И последният пирон – да изглеждаш немексиканец в мексикански клуб е (с малки изключения) голям плюс. Моят съвет – дайте да го научим тоя испански, мама му стара – заслужава си усилията!!!

Ден номер три ни завари в Сан Карлос. Ако сте стигнали дотук и все още си спомняте писанията за Bahia, това е добре. Сега си представете същото място, но вместо плажове с яхтено пристанище. Добре дошли в Сан Карлос. По улиците се чува единствено английска реч, надписите са на английски и стари американски баби си разкарват рунтавите пудели (двусмислието не е случайно) напред назад. Единствено такосите подсказват, че сме все още в Мексико. Подобно на Bahia, Сан  Карлос не е за всеки (американец).

mexico4.jpg

Платените мексикански магистрали ни откараха в Los Mochis. От всички места, на които бяхме, Мочис разочарова най-много. Все пак имаше събития. Някой ни беше подшушнал, че жените там са прекрасни (всъщност мексиканецът беше видял една стриптизьорка от Мочис в Мексикали и погрешно заключи, че всички жени там са хубави). В Мочис се убедих, че дори и мексиканските стриптизьорки си имат кодекс – една от тях имаше рожден ден и всички останали прекратиха изявите си, за да й изпеят мексиканската версия на „happy birthday“. Трогнатата до сълзи примадона получи и торта. Работата сплотява, както казват…Време е да спомена и как спукахме двете предни гуми на вана. Всъщност няма значение – важното е, че бързо намерихме изход: в Мексико има хора за всичко, включително и мобилен вулканизатор. Та човечецът пристигна с един раздрънкан пикап, на който беше монтиран мощен компресор и нещо средно между пералня и съветска ракетна установка „Оса 3″. Звукът поразително напомняше на предсмъртен стон на КАМАЗ по стръмен Родопски наклон. След като се сдобихме с нови гуми изнамерихме познат на познат на познат, който се оказа богато мамино синче. Въпросният младеж беше организирал „скромно“ събиране стил „playboy mansion“. Опитите ни да бъдем първи приятели със сополанкото се провалиха и ни искаха по 20 долара вход, на което ние покорно отвърнахме с ред псувни на испански, български и френски. Отправяйки поглед назад започвам да съжалявам, понеже на входа се заприказвахме с 3 феноменални финландки (които по дефиниция не са от най-трудните жени). На всичко отгоре те май бяха състезателки по фигурно пързаляне (за това обаче не съм много сигурен). Но да бъдем реалисти-20 долара са си 20 долара. Правилно решение (несъмнено трудно де).

Culiacan (Кулякан). Ех… Този град е известен с две неща – жените си и дрогата. За първото са прави (горе главите български булки, вие сте номер 1!!!). Що се отнася до дрогата – Кулякан е във вражда с Тихуана. Ако споменеш, че си от Тихуана има две възможни реакции – респект и почит или агресия и провокация. В допълнение, местните са прочути със своята твърдост, инат и чувство за мъжество.

Всички гореизложени причини ни накараха да пропуснем забавленията на нощен Кулякан. Отново мъдро решение…mexico6.jpg

Позволявам си и няколко реда за мексиканската армия, тъй като на няколко пъти имахме близки срещи от трети вид. В Мексико армията е доста властна. Заради корупция и недостатъчни ресурси, правителството често включва армията в борбата с наркотрафика. Повечето от войниците са набрани подобно на еничерите едно време – от бедни семейства, без перспективи. Затова младите войници са изпълнителни и безропотни. Както споменах по-рано Sinaloa (щатът в който е Кулякан) е едно от средищата на наркопроизводството в Мексико. Затова и армията е особено видима в тази част на страната. В нашия случай се случи нещо рутинно-внезапна проверка. Но нека се уточним – мексиканските спонтанни рейдове не са сред най-добре планираните (както и доста други неща в Мексико). Армията просто затваря пътя (магистралата) и започват да спират всички коли и да разпитват шофьорите. Това им действие рефлектира под формата на километрични опашки. Без да подозираме се озовахме в средата на една такава. Освен няколкочасовото чакане за пореден път се убедих в импровизационните умения на мексиканците. Всичко започна с една единствена кола, която започна да се движи в насрещното платно на магистралата и за малко не беше размазана от беснеещ ТИР. Естествено стадният инстинкт поведе втори, трети, пети…докато накрая видях със собствените си очи цял пътнически автобус да пере с над 80км/ч в насрещното. Както може да се очаква накрая и насрещното движение беше парализирано. Много нерви, много пот…И да, мексиканските военни не са сред най-големите умствени капацитети (както повечето военни, сори, Иванов:)

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван