Карпатската перла Синая – едно балканско пътуване…

Именно покрай появата на тези кралски резиденции Синая е претърпяла своето развитие, превръщайки се в летен оазис за отмора на някогашната румънска аристокрация. Така са изникнали множеството красиви вили по архитектурно подобие на замъците Пелеш и Пелишор, създадени от не по-малко заслужили с делата си архитекти. И до днес тези вили са запазили своята автентичност – с цялото си архитектурно великолепие, поддържани в безупречно състояние фасади и дворове…

Оглеждам се за ново строителство, но почти не откривам такова – с изключение на шепа изискани малки хотели от последните години… Като че ли и СОЦ-ът е подминал това място (е, има два хотела, на които отдалеч им личи, че са строени по времето на Чаушеску – мащабни някак, нехарактерно за тук високи, широки и правоъгълни…, но пък са им ударили по една свежа боя и са ги вписали някак в пейзажа…). “Нео-мутренски барок” видимо отсъства. Оставам с впечатлението, че със строителството в Синая са приключили основно през 19 век и сега само поддържат вече построеното – но пък как само го поддържат! Аналогиите с България са излишни…, всеки може да си ги направи ако желае…, аз само ще отбележа, че всъщност това е най-големият ски-курорт понастоящем в Румъния (общата дължина на ски пистите, казват, е 20 км, а само на черните ски-писти – 10 км, за съжаление свободното ми време не съвпада с разписанието на кабинковия лифт, така че не успявам да добия лични впечатления…).

Хотелското обслужване също е на ниво. Срещу 45 евро на вечер, включващи закуската, получаваме напълно европейски четиризвезден комфорт. Кухнята на хотела е чудесна, много от ястията напомнят на нашите, но са подправени различно и носят своите румънски наименования. Накрая отбелязвам сладкишите. Фантастични са. Учудващо е, че хората тук са толкова елегантни и стройни при такива изкушения…

Сувенирите, рекламата, цените… Също като у нас има какво още да се желае. Откривам само една малка и скромно илюстрирана брошура, посветена на града, а сувенир, който да отнеса със себе си така и не успявам да харесам… Е, накрая си взимам порцеланова чаша с изображението на Дракула и си пожелавам отново да дойда тук, за да наваксам пропуснатото в този кратък балкански престой!