Автор Геновева Игнатова

Има ситуации и хора, които сякаш винаги си познавал и които те карат да се чувстваш спокоен и в безопасност. Има и места, заредени с особена енергия, където винаги ти се иска да се връщаш отново, защото успокояват духа ти. Някои неща са необясними, но съществуват в реалния живот. Такива мисли се въртяха в главата ми, когато за първи път попаднах на най-сакралното за каталунците място – манастирът Santa Maríade Montserrat.

Тази бенедиктинска обител от векове се е превърнала в  дом на Черната дева, закрилницата на испанската област Каталуния. На  La Moreneta /Черничката/, както гальовно я наричат местните хора. За нея се твърди, че лекува болести и изпълнява желания.

Това място е магическо. Намира се на около 50 км. от Барселона и е свързано с големия град с автобусен и влаков транспорт. Без проблеми дотам се стига и с кола и затова ние избрахме тази опция.

Пътят прави живописни завои и отдалече открива  невероятна гледка към планината Монтсерат, едно причудливо природно образувание. Всъщност това са стръмни окръглени скали, обвеяни от ветровете, които приличат на забодени един до друг гигантски стълбове, чиито върхове  се губят далече в облаците. Точно там, на високо и труднодостъпно място, е построен манастирът Santa María de Montserrat.

1.-__.jpg

Разположението му е стратегическо, като се има предвид, че Каталуния е граничната земя между Испания и Франция и винаги е била обект на военни набези от различни посоки. Скътан в диплите на непристъпната планина, манастирът е имал много по-голям шанс да оцелее, ако е далеч от погледите на враговете. Светата обител е основана през 11-ти век от Ордена на бенедиктинците.  В нея към днешна дата живеят около 70 монаси, които продължават да спазват строго установените от векове правила на живот и са обвързани в една общност начело с игумен.

2._.jpg

Животът в манастира е динамичен, отдаден не само на Бог, но и обърнат в услуга на хората.  Гостоприемството е отличителна черта на ордена. В манастирския комплекс на поклонниците се предоставя възможност да преспят и да се нахранят срещу скромна сума. Някои вярващи, при специални условия, дори могат да участват в религиозните служби, които божите служители задължително извършват пет пъти дневно. Ежедневието на монасите е наситено с много труд по прехраната и поддръжката на комплекса. Освен това една голяма част от тях се занимават с научно-изследователска дейност, а има и такива, които посвещават времето и таланта си на момчешкия църковен хор Есколания, съществуващ от 14-ти век до днес и завоювал си непреходна слава. Хорът изнася концерти в цял свят и притежава внушителна дискография.

escolania_de_montserrat_small.jpg

(Снимка:  Bernard Gagno )

Комплексът се състои от две основни части. Първата е базиликата с прилежащите манастирски сгради. Втората е предназначена да обслужва нуждите на поклонниците – с хотели и страноприемница, с ресторанти, магазинчета, пазарче за местни деликатеси и дори туристическо влакче.

Потокът от посетители е ежедневен и безкраен. Някои идват за по няколко часа, само за да разгледат манастира, други планират по-дълъг престой с разходка по някоя от многобройните туристически пътеки в околностите.  На нас ни хрумна идеята да се изкачим до върха на стръмните скали, без да предположим дори, че това ще се окаже  цяло приключение.

Най-бързият, но и твърде страшничък начин за придвижване нагоре е с автоматичната железница Funicular de San Jоan, която изтегля вагоните под наклон, по-голям от 45 градуса. Колкото и смел да си, няма начин да не те побият тръпки, когато влакчето пълзи по склона. На връщане  ни се видя  дори още по-зашеметяващо, защото през цялото спускане не те оставя  чувството, че висиш над пропастта и във всеки миг можеш да полетиш с главата надолу. Затова пък гледката е грандиозна –  целият манастирски комплекс се вижда като от птичи поглед.

montserrat_funicular3.jpg

(Снимка:  Kaboldy )

3.____.jpg

За да влезем в храма, където се пази Черната дева, La Moreneta, трябваше да се наредим на дълга опашка от посетители. Изисква се време и търпение, защото туристите се пропускат на групи и всичко е така организирано, че катедралата да не се препълва с хора. Вътре опашката продължава бавно да напредва по странични пътеки и стълбища, украсени с великолепни скулптури и  мозайки.

4.____.jpg

И така, най-после се добрахме до амвона, където на красиво изработен трон зад стъклена преграда седи Черната дева. В дясната си ръка тя държи сфера, символизираща земното кълбо, а в скута е седнал Младенецът. Цветът на лицата и на двамата е тъмен. Легендата разказва, че първоначално и двете фигури са били бели, но постепенно са потъмнели, поемайки върху себе си болките и страданията на хората. Говори се, че светицата изпълнява желания, затова всеки може да се помоли, докосвайки топката в ръката през малък отвор в стъклото. Поклонниците влизат един по един и всеки има право на своята минутка усамотение, без да бъде притесняван от останалите чакащи. На това свято място царуват тишината, търпението и умиротворението.

6.la_moreneta_.jpg

Отвън, в един проход  встрани от базиликата, в самото подножие на скалите, всеки вярващ има възможност да запали свещ и да пречисти душата си.

7.________.jpg

Струва си да се  посети и богатата музейна сбирка на комплекса, където се пазят както исторически експонати от древни страни, така и шедьоври от велики художници като   Ел Греко и Караваджо, Пикасо и Дали. В манастирската библиотека се съхранява в перфектно състояние най-старата печатарска преса в света. Музейната колекция е попълвана в продължение на векове. По време на Наполеоновите войни е била разграбена, после отново е събирана парче по парче, и така до наши дни, когато продължава да се обогатява с нови дарения.

Манастирът Монтсерат е място, което заслужава да бъде посещавано повече от един път. Тук винаги има какво още да се види и научи. Времето сякаш е заспало. Очите се радват на приказни гледки, а душата попива мир и спокойствие, освобождава се от ежедневния стрес и се слива с вечността.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван