Лайпциг – град на кръстопът

Автор: Радослав Райков

Откъдето и да погледнеш – от основаването му до наши дни, от културно-историческа гледна точка до индустриална и икономическа – Лайпциг си има всичко; рядко някой град е бил по-единен в еволюцията си, отколкото Лайпциг. Той се намира на кръстопът и затова мястото му е стратегическо – между Испания и Русия, между Италия и Скандинавските страни. Вероятно поради същата причина гражданите на Лайпциг винаги са били отворени към новото и прогресивното. Още от Средновековието, та до наши дни, когато през 1989г. от църквата “Св. Николай” започнаха първите в Германия демонстрации за обединение с ФРГ. Свободолюбивите му жители инициираха събитията, които доведоха до мирната революция през 1989 г. и падането на комунизма. Посетих знаменателната църква, пред която всеки понеделник се събирали демонстрантите, пеейки „Wir sind das Volk“ -„Ние сме народът“, след което тръгвали покрай Аугустусплац и централния ринг към щабквартирата на тайната полиция /ЩАЗИ/. Готическият свод на “Св. Николай” е поддържан от класически колони, които завършват като палмови дървета, чийто огромни листа преминават в поддържащи арки.

Мартин Лутер, Бах и Гьоте

Заселването на днешен Лайпциг започва официално през  7-9 в., когато тук за пръв път идват славянските племена, макар селище да е съществувало и по-отдавна. През 1050 г. в хрониките на епископ Тетмар фон Мерсебург за пръв път се споменава латинското „урб Лизби“, откъдето произхожда и името на града. Век по-късно маркграфът Ото Богатия дава на Лайпциг градска харта и търговски права. През 1497 г. император Максимилиан І се съгласява в града да се проведе „панаир на търговците“, което слага началото на известния днес в цяла Европа Лайпциски панаир. Градът започва да се развива.

Германия е люлка на протестантството, така че тук има много църкви, от чийто амвони водачите на новото движение са проповядвали своите идеи. Най-известната в това отношение е Томаскирхе, в която с проповедта на Петдесетница през 1539 г., Мартин Лутер обявява нахлуването на протестантството в Лайпциг. В нея в продължение на 27 години /от 1723 до 1750 г./ работи като хормайстор и музикален директор Йохан Себастиан Бах. Някои от най-известните си кантати той написва за хора на тази църква. Той съществува още от 13 в., от когато датира и самата постройка, останала само тя от по-стар манастир. Докато е жив, музиката на Бах не била оценена от съвременниците му и когато починал, го положили в малък гроб, без надгробен камък, в градското гробище Йоханисфрийдхоф. В края на ХІХ в. властите на града предприели мащабно търсене на гроба на великия композитор и след като го открили, го пренесли в Йоханискирхе. Светата постройка обаче била разрушена от бомбардировките на Алианса през декември 1943 г, но за щастие саркофагът останал непокътнат. Днес Бах е намерил своето последно убежище в неговия истински дом: в олтарната част на църквата „Св. Тома“. Момчешкият хор на черквата съществува и сега и може да го чуете по време на Мотете – служба, с подчертан акцент върху хоровата музика. Дванадесетте деца на Бах, както и малкият Ричард Вагнер са кръстени тук. В купела от ХVІІ в. са били потопени също основателите на комунизма Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

Паметник на Битката на Народите (Разгромяването на Наполеон)

Седемнадесети век е наситен със събития за Лайпциг, сред които е и 3-годишното обучение на Гьоте в лайпцигския университет между 1765 и 1768 г., в който са посещавали лекции още Лесинг и Шуман. Гьоте идва тук през 1765г. от Франкфурт, който тогава бил още малък град в сравнение с модерния Лайпциг, и го нарича “малкият Париж”. Лайбниц също е преподавал тук, където си спечелва славата на “универсален учител”. Самият университет е основан още през 1409 г., много преди други градове изобщо да имат училища. През 1481 г. тук печатарят Маркус Брандис отпечатва първата печатна книга на Германия. Тук започва да излиза и първият в света ежедневник – още през далечната 1650 г. Затова Националната библиотека, учредена през 1912 г., в която се съхранява всичко, излизащо в Германия, се намира в Лайпциг, а не в Берлин. В Лайпциг се печата и първият български вестник “Български орел” от Богоров. Тук е основана и първата в Германия консерватория от Менделсон-Бертолди. В този град Шилер написва една от версиите на Одата на радостта, а Бетовен създава по-късно музиката. Бертолди е човекът, издигнал известния сега Гевантхауз на световно ниво, наследник на когото в по-ново време е Курт Мазур. Но какво общо има между Гевантхауз и музиката – gewand значи “дреха”, а haus – “къща”? През миналия век сформираният оркестър не е имало къде да репетира, нито да изнася концертите си, затова го е правил в една зала на последния етаж на магазин за дрехи и хората тогава казвали, че отиват в “гевантхауза” – т.е. в онази зала горе на магазина за дрехи на концерт на този оркестър. И така името му останало до ден днешен.

“Ауербахс Келер” и “Кофе Баум”

Историческият център на Лайпциг не е голям, но не може да се разгледа за 1-2 часа, защото има много какво да се види. Внушителната ренесансова постройка на старата община, която е запазена и до днес, е вдигната през 1556 г., за 9 месеца, от самия кмет на града, който бил и строителен майстор – Йеронимус Лотер и досега се смята за една от най-красивите общини в Германия. До нея се намира Кьонигс Хауз – приемната на града, в която е отсядал Август Силни, княз на Саксония и крал на Полша, а също така и Петър І, на връщане от Холандия, където работел на корабостроителниците като прост дърводелец. Тук се намира и старата търговска борса, построена още през 1677 г., точно за тази цел – в нея са се подписвали договорите по време на панаира. Отпред е паметникът на младия Гьоте, с книга в едната ръка и лика на двете му приятелки на пиедестала, които е имал в Лайпциг – Елза, дъщеря на професор по изобразително изкуство, която била “за духа”, и Кетчен, дъщеря на кръчмар, която била “за сърцето”. Той гледа към Ауербахс Келер, който се намира срещу него от другата срана на улицата. Гьоте обичал да отсяда в старата гостилница и точно нея описва в една сцена от “Фауст”, озаглавена именно “Ауербахс Келер”.

Кофе Баум пък е най-старата, все още работеща кафетерия в Европа и едновременно с това ресторант. Тя никога не е затваряла врати и днес е едновременно ресторант, кафетерия /чайна/ и музей, документиращ историята на пословичната любов на саксонците към черната напитка.

Още щом се озовете вътре, ви грабва завладяващия мирис на кафе, чай, канела, и други екзотични подправки. На първия етаж се намира музея с над 500 експоната, свързани с кафето – мелнички, кафеварки, сервизи, метални кутии и пр. Всеки вторник се организират посещения с екскурзовод. След което може да се качите на втория етаж и да се насладите на един от „коктейлите“ от дългия списък – от индонезийско до тунизийско кафе. За онези, които не пият кафе, тук се сервира и чай – от английски до цейлонски. Поднасят ви го в каничка, чието съдържание е достатъчно за три чаши и карамелизирана захар на малки кафяви парченца, напомнящи шлифовани диаманти.

Културен афиш

Любителите на нощния живот няма да останат разочаровани в Лайпциг – особено онези, които обичат по-екзотичните места. Морицбастай е такова място. Това е младежки клуб, в който се събират главно студенти, разположен на мястото на бившите бастиони, разширен с три етажа под земята. Градските укрепления до университета били издълбани между 1974 и 1976 г. от студентите в свободното им време и превърнати в клуб. Днес клубът обхваща няколко зали, в които се провеждат различни мероприятия – от концерти до изложби. През лятото в употреба влиза и покрива, където се организират театрални представления и се прожектират филми. През есента пък  Морицбастай приютява лайпциския джаз фестивал, много популярен сред международната джаз общност.

За любителите на по-традиционното е площад Маркет, на който са разположени множество барове и ресторанти, всеки със свой собствен чар, макар че през лятото голяма част от тях също са домакини на най-различни прояви на открито.

Всяка година през октомври тук се провежда комедийният фестивал Лахмесе, който привлича комедианти не само от цяла Германия, но и от цяла Европа. С течение на годините той се превърна в най-големият от своя вид на Стария континент.

Не бива да се пропуска и музея на изящното изкуство, дори само заради сградата. През 2004 г. музеят беше преместен в ултрамодерен, наподобяващ куб комплекс, построен на оригиналното му място отпреди войната, разрушен от бомбите на Коалицията. За 2.50 евро може да се насладите на над 2 700 картини, представящи всичко от немското средновековие до съвременното американско изкуство.

Лайпциг има история, дълга колкото нашата – 1300 г. развитие, но без да се забравя старото. Онова, което прави впечатление, когато човек се разхожда из града е, че старите фасади на сградите се запазват, а отзад, откъм вътрешните дворове се пристрояват модерните офиси от стъкло и бетон на различни фирми. По този начин всичко ценно в Лайпциг се съхранява, без да се пречи на развитието му, с изключение на гарата на града, която доскоро беше най-голямата в Европа, по-голяма от тази в Париж и Лондон, с 24 коловоза, но сега е с 22, тъй като последните са жертвани за паркинг, които наистина не достигат в града.