Автор: Радослав Райков
За Непал е писано често и много, особено в нашия печат. Защото е далечна и непозната, а голям брой хора имаха възможност да отидат до там и да се завърнат с богати впечатления – на първо място доста от алпинистите ни, но също и други хора.
Непал обаче е не само изходен пункт за щурмуването на Еверест. И Теодор Алман от “Нешънъл Джиографик” доказва това. Той е бил няколко пъти в Непал и познава развитието й. Посетил я е, когато страната се е намирала в “средните векове” – през 1987 г., посетил я е и в модерната епоха – през 2001 г. Преди 15 г. Непал все още е била затвореното азиатско кралство, управлявано от наследствени крале, от клана Рана. Полигамията и женитбата за деца /булката можела да е на 12, 13 г./ също е била легална. В технологично отношение обаче държавата е била в плачевно състояние – нямало летища, нямало пътища.
Днес положението е по-различно, но онова, което си е същото са вечните снегове по хималайските върхове, които греят над хоризонта над Катманду, но в града вали средно веднъж на 50-60 години. Това е гледка, която остава в съзнанието на непалци за цял живот: снегът блести по пагодите, покрива голите статуи на индуизма, искри по дървените покриви на къщите. Камбаните на храмовете започват да бият, за да отбележат събитието, а свещениците започват да се молят. Наред с това, на няколко преки от манастира, се намира интернет-кафето К@тманду, където множество деца гледат като омагьосани трепкащите зелени екрани на компютрите.
Непал е една от малкото държави в света, където мъжете надживяват жените. И пътувайки из страната ще разберете защо. В Катманду на един мотор се качва цялото семейство; бащата и сина са със смачкани от предишни падания каски, но майката и дъщерята са гологлави. Извън столицата ще срещнете мъж в западни панталони и риза, прилепил ухо до транзистора на рамото си. Жена му и дъщеря му вървят зад него, носейки тежкия багаж на главите си, в ръцете си, на гърба си. Той е с обувки, те го следват боси.
Непал е и една от най-бедните страни в света; по-бедна е дори от Бангладеш, със среден годишен доход на глава от населението $ 210.
Страната е създадена от крал Притви Нараян Шах, гуркски началник на армията, който през 1769 г. завзема долината Катманду, присъединявайки я към своите планински владения.
Езиково обаче непалският е от индо-европейската група, към която спада и българският, така че лингвистично принадлежим към едно и също семейство.
Днес Непал има MTV, CNN и Интернет. Приятелят на Алман Бишну вероятно е единственият човек в света, който е живял в две толкова различни епохи – тази на Средновековието в Непал без транспорт и комуникации, и съвременната, в която има личен и-мейл адрес.
Модерната медицина допринася много за здравето на нацията, отстранявайки болести, които едно време са били нелечими, но също така спомага и да се появят нови; планинците, привикнали на живот на открити, сега заставени да работят на бюро в офиси все по-често се чувстват неразположени.
Ако посетите Непал през 2000 или 2001 г. вече има нововъведение: разходка с балон. Качвате се от Бактапур, град в източната част на долината и тръгвате на запад, любувайки се на неповторимата гледка, обгърнати в ледената прегръдка на Хималаите. Но долу, където хората всъщност живеят, смогът се разпростира като огромна вълна и дори пълзи по стръмните склонове на планината. И тогава се случва неочакваното. Дано на вас да не ви се случи, защото Теодор Алман за малко не бил удушен от едно от въжетата на балона, което, незнайно как, се увило около врата му.В опита си да се освободи, двамата с Бишну наближили някакви електрически жици и за да не се блъснат в тях, били принудени да се приземят аварийно в едно картофено поле. Селяни от близките села веднага се събрали, възхищавайки се на спектакъла на падащи от небето чужденци. Бишну обяснява, че за пръв път непалци видели падащи от небето чужденци само преди 50 г. “Знаехме, че има нещо такова, което се нарича самолет, но никога не го бяхме виждали. Един ден той дойде и от него излязоха хора” – разказва той.
За пръв път самолет кацнал в Непал през 1949 г., но това било 7 г. преди да построят първия път, свързващ Катманду с външния свят. А хеликоптери се люлеели в небето дълго преди да се появят първите камиони. Поради непристъпността на планинската държава въздушните транспортни средства били първите, които нахлули в живота на непалците.
Допреди 6-7 години щяха да са ви необходими седмици, за да стигнете до Бардия, в югозападен Непал. Сега е на ден път от столицата. Бардия е в тарай – преходна зона, която разделя равнината на Ганг от Хималаите и е била дива и нецивилизована, покрита с гъста джунгла.. Днес можете да вървите из Бардия с километри, без да видите джунгла. Вместо това минавате покрай жълти поля с цъфнал синап и ята от лудуващи деца в синьо-бели училищни униформи. Сега провинцията е нещо като страна на щастието, в която хората от планината идват да търсят щастието си.
През 60-сте год. Гулария, столицата на района, се състояла само от няколко сламени бараки. Джунглата притискала селището. Днес Гулария е забърза и мръсен град, нещо типично за големите метрополиси. Амбулантните търговци продават по улиците аудиокасети, шампоани, сапун – дори последното говори да революция в страната. Допреди няколко години хората не можеха да си го позволят и ако някой се миеше със сапун, предизвикваше тълпа около себе си.
Издигането на Бардия стана възможно поради три причини: строежът на път, кампания по елиминирането на маларийните комари и обезлесяването. Доскоро комарите бяха истинските защитници на слоновете, тигрите, гората и джунглата. Те спъваха човешкото нашествие и така пречеха за оголването на хълмовете и отравянето на реките с техния уникален животински свят като непалския сладководен крокодил напр.
През втората половина на 60-сте год. обаче маларията вече беше нещо, което не съществуваше и ако не напълно изкоренена, то поне подтисната. Но това позволи на селяните от планините да “колонизират” равнината, обезлесявайки я. В същото време чуждестранните инвеститори започнаха най-мащабния проект в Непал – строежът на магистрала, която да свързва източната със западната част на страната. Година след година работниците навлизаха все по-навътре и по-навътре в джунглата. С всеки сух сезон магистралата се приближаваше до Бардия.
Въпреки интензивния дърводобив в преходната зона тарай, сега Непал има повече гори, отколкото преди 20 г. Милиони нови дървета покриват хълмовете около Катманду, които бяха голи по време на управлението на Рана.Това опровергава мнението, че екологичните проблеми на Непал започнали с края на изолацията й.
Бактапур е пълен с архитектурни забележителности и то толкова много, че ООН го включи в програмата Световно наследство. Въпреки това съкровищата му като Бактапурската пагода, най-високата в Непал, са занемарени и изоставени. В отговор на проблема градският съвет реши да отдели от бюджета си малка сума за възстановяване на пагодата. В Бактапур колите са забранени в историческия център на града, за разлика от Катманду, където неконтролираният растеж на населението и автомобилите предизвикаха смог над столицата. Тук дървените къщи и орнаменталната украса по тях са запазени, вместо да бъдат разрушени, за да отворят място за новите панелни блокове.
Днес непалците са навлезли в свят, от който няма връщане назад; дилемата им вече не е в липсата на избор или алтернатива, а напротив, в твърде големите възможности, които им предоставя съвремието. Отвореност към външния свят, но на каква цена – социална и екологична? Свобода – но свобода да правят какво? Това са някои от най-важните въпроси, на които непалците трябва да си отговорят, преди да продължат напред.
Остави отговор