Автор: Светла Сирачкова
Ако си настроен патриотично, не е необходимо непременно да хванеш пътя към Шипка, Карлово, Батак, за да се заредиш с национална гордост и жлъчно да съдиш враговете на нашата мила родина. Можеш да предприемеш еднодневна екскурзия до Одрин – една отворена страница от нашата история, написана с болка.
Одрин е непретенциозен в чара си, но ако тръгнете с професионален екскурзовод, си заслужава.
Тръгнахме в ранни зори от Хасково и в 8 ч. автобусчето пъплеше по моста, където трите реки се вливат – Арда, Марица и Тунджа. Много е вълнуваща гледката – като три сестри бързат да си подадат ръце. Отправяме се към Тракийския технически университет, създаден от последователите на Кемал Ататюрк и символ на прогресивно развиващата се млада демократична държава.
В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана, където Великите сили след Освободителната война присъждат града на Турция. Лозана е превъплътена като девойка и е символ на победата. За нас този паметник е символ на скръб, тъй като с него губим изконно българска територия. В близост е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави – България и Турция.
Тракийския технически университет
Продължаваме към хълма, където е била обсадата на Одрин. Турците са издигнали паметник на Шюкрю паша. За тях той е спасител. На този хълм нашите храбри воини са щурмували турската армия и са принудили пашата да се предаде. Шокирана съм от гледната точка, през която те пречупват фактите. Под снимките и експонатите са поставени надписи, които звучат прекалено емоционално. Но все пак това е тяхната гледна точка.
Ако не сте си наели екскурзовод, но владеете турски може да изслушате запис, който озвучава мемориала.
Оттук се открива прекрасна гледка към града – смесица от стари и нови сгради, джамии…
Идва ред и на още едно свято за всеки българин място – църквата ,,Св.Георги”. Тя се намира в едно тихо кварталче, предимно застроено с едноетажни сгради, боядисани всяка в различен цвят. Родолюбиви българи са дали средства и сили този храм да просъществува.
Дворчето е спретнато и много добре озеленено. Тук можеш да приседнеш, да изпиеш кафето си, размишлявайки дали би могъл да бъдеш доброволна жертва в името на българското. Мюсюлмани също се отбиват тук – те искат да задоволяват любопитството си.
Интерес представлява и сградата на първото девическо училище, създадено от Д – р Петър Берон и просъществувало като такова точно 1 ден. Сега е превърнато в сиропиталище. Какви велики идеали са следвали хората в миналото.
Девическото училище
Гложди ни любопитство какво има в един мюсюлмански храм и се отправяме към най-голямата джамия – Селемие. Първоначално архитектът й изградил сградата с 1000 прозорци, но когато се произнасяла цифрата 1000, това не будело възхищение у правоверните,тъй като звучало кратко. Ето защо той зазидал един прозорец и така, когато всички говорели за джамията с деветстотин деветдесет и девет прозорци, всички се прехласвали.
Преди да влезем, виждаме на чешмите как мъже се мият преди да влязат вътре. На входа се събуваме и разглеждаме изрисуваните стени на арабски, хората, погълнати от молитвата си и туристи, които правят снимки.
Целият тур из града ни умори и сядаме да изпием кафето си. Купуваме турски сладкиши за близките си и поемаме обратно към България.
Остави отговор