Автор: Радослав Райков

От Чукотка, от нос Дежньов, започва денят за цялата планета Земя. По силата на международно споразумение новият, зараждащ се ден се брои от 180-тия меридиан, по който минава Международната линия за промяна на датите. Тази линия в Русия минава по Беринговия проток, който отделя Азия от Америка и едновременно служи за държавна граница между двете държави.

Крайният североизточен нос на Азия носи името на славния руски пътешественик Семьон Дежньов, който пръв от европейците заобиколил Източния нос през 1648 г.

Слънчевият лъч осветява паметника му, после високото здание на фара, прехвърля се през планинското бърдо и се удря в прозорците на селището Уелен., отбелязано на всички горе-долу подробни карти. Ако се предприеме пътешествие по следите на слънчевия лъч, отначалото на раждащия се ден, то трябва да започне от нос Дежньов. При хубаво време зад издигащите се от водите на протока Диомидски острови може да се видят сините, трептящите в далечната мараня брегове на съседния континент.

Като се мине Уелен, в който живеят прочути ловци, косторезбари, певци и танцьори, на запад започва крайбрежието на Ледовития океан, на югозапад – планинската тундра, на юг – набразденото от бухти и заливи крайбрежие на Берингово море.

Територията на Чукотка обхваща 720 000 кв.км. На нея биха могли да се съберат Англия, Белгия, Холандия, Дания, Австрия, Швейцария, Португалия и Гърция взети заедно. Бреговете на Чукотка се мият от три морета – Източносибирското, Чукотското и Беринговото, а бреговата линия е дълга почти 4 000 км. Както се вижда, Чукотка е обкръжена от три страни с морета, но тя не е само морско крайбрежие, а има и обширни тундрови пространства, различни не само като ландшафт – ту планински, ту равнинни, но дори и като микроклимат. Ако по крайбрежието на ледовития океан ледът може да се задържи цяло лято, а растителността е представена само от пълзящи брезички, мъх и лишеи, то в западните райони на Чукотка вече растат гори, а в долината на река Анадир, в района на старинното село Марково, дори растат и зреят картофи, зеле и някои житни растения.

Главен занаят на тундровия жител от веки веков е еленовъдството. А най-усилно време за него е пролетта, времето на топенето на снеговете, когато женските донасят потомство, бъдещо богатство, бъдеща гаранция за жители на тундрата. Еленчетата се появяват на бял свят, когато наоколо всичко е покрито със сняг и времето е още толкова променливо, че въпреки че по календар е април или началото на май, може да задуха истинска зимна виелица, която да повали на земята новороденото потомство.

Приморските жители тайно завиждали на еленовъдите и дори съществувала пословица, украсена със завистлива ирония: “На еленовъда храната сама отива в къщата му”. Еленовъдите напълно резонно забелязвали, че “на морския жител храната му е несметна, защото морското дъно е недостижимо”.

Някога главен източник на светлина в Чукотка е бил жирникът – каменна паничка с тюленова мас и фитил от кожа. На неговата несигурна светлина се раждал, живеел, обичал, страдал и умирал жителят на Севера. През зимните вечери отблясъците на полярното сияние осветявали потъналите в сняг, тъмни, скупчени яранги, т.е. шатри, които по нищо не се различавали от грамадите камъни.

В тях чукчите са творяли уникалната си култура и история на областта. В етнографско отношение те принадлежат към народност, която няма връзка с големи етнически групи, както са например якутите, отнасящи се към тюркските народи, или евените, евенките от тунгуско-манджурската група. Чукотският език е сроден с корякския език, езика на народността, която населява Камчатка и северната й област.

И досега учените водят спор за произхода на чукчите. Едни твърдят, че чукчите произлизат от същия корен, от който идват и американските индианци, други предполагат, че са отломка от съществувал някога единен прасибирски народ, който после се разпаднал на малки племена.

Има много убедителни свидетелства, че в недалечното минало чукчите са били в болшинството си ловци на диви елени.

Еленът става универсално животно за чергарстващите чукчи. Той дава не само месо, но и дрехи, и материал за жилища. Освен това еленът става и транспортно средство. Използват се дори рогата и копитата. С развитието на търговските отношение със съседните племена еленът започва да играе и друга роля – като валутна единица. Целият бит, зачатъците на религиозните представи – всичко било свързано с елена.

Чукчите така и не успели  да си създадат стройна система за света, както и строго канонизирана религиозна представа.  Обясненията за света често си противоречали едно на друго, а религиозните възгледи от само себе си представлявали интересна смесица от положителни знания и най-диви представи.

И все пак се набелязвало нещо общо. Целият обкръжаващ ги свят бил строго разделен между добрите сили – вагиргит, което означава същество, живот, и калет – т.е. злите духове. човешкият живот бил външно отражение на тези противодействащи си сили. Ако калет изпращали болести и смърт, мор по елените, неблагоприятно време и т.н., то вагиргит съответно изцелявали хората, като отпъждали смъртта, отстранявали мора по елените и оправяли времето.

Забележително завоевание на човечеството е своеобразното изкуство на полярните народи и сред тях – чукотското изкуство. Жената шие на децата и мъжа си дрехи и непременно ги украсява с орнаменти, нашива разноцветни парцалчета от цветна кожа по робата и прави пухкава обшивка по края й. А майсторът, който приготвя копие или дръжка на нож, непременно ще издяла образите на животни и човек, който ги побеждава.

Властта и законът на белия човек проникват на Чукотка по изпитания начин – чрез развитието на търговските отношения. Огнестрелното оръжие, платовете, желязото и най-после “лошата увеселителна вода” за няколко десетки години извършват онова, което столетия наред не са успели да направят смелите казашки набези.

При това сякаш Чукотка се оказва между чука и наковалнята. откъм материка пристигат руски търговци, през Беринговия проток преминават американски търговци, от юг от време на време по море пристигат японски и китайски търговци, които се стремят да откопчат свой дял в грабежа на беззащитните народи.

По тясното чукотско крайбрежие се събирала най-разнообразна компания. Имало и явни бандити, истински пирати, чийто любим способ бил следният: на разсъмване в мъглявината се показвал кораб. Той бавно приближавал брега, пъргави морячета пукали лодка и се отправяли към брега.  Тук те набързо изтъркулвали на чакъла една бъчва с долнокачествен ром, сядали в лодката и се прибирали на кораба, който вдигал платна и изчезвал зад хоризонта.

Започвало всеобщо веселие. Хората се радвали на угощението и хвалели морето, което дарявало хората не само с храна, но и с “лошата увеселителна вода”.

Посред светла нощ корабът отново се появявал пред стана и препълнената с хора лодка приближавала брега. Моряците обикаляли ярангите и “прибирали реколтата”, като събирали приготвените за продаване кожуси, фигурките от моржова кост и други. Когато в шатрите нямало достатъчно богатства, моряците отивали на гробищата, обирали мъртвите, като им отнемали копията, лъковете, стрелите, измъквали дървените идоли, отнасяли “боговете” и оставяли разорения стан след себе си.

Понякога представят живота на първобитните народи във вид на безкрайна идилия, траеща цяла година. Някъде може наистина да има такъв живот, но що се отнася до Чукотка, тукашният живот не е бил идиличен и безгрижен. Преди всичко човек е бил длъжен да изкарва прехраната си с непрестанен и тежък труд, равен на който няма по цялата земя.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван