Почти всички културно-исторически забележителности в Плевен са свързани с Освободителната Руско-турска война. В центъра на града е Мавзолеят костница на загиналите воини по време битката за освобождението на Плевен. Това е едно от няколкото места в България, където гори вечен огън.
Отново минаваме покрай водните каскади, правим задължителните снимки и се отправяме към хълма Скобелев парк и прочутата плевенска Панорама. Скобелевият парк, наречен на името на руския генерал Скобелев, може да е прекрасно място за спасение от жегата и разходка. Разбира се, приятелите ни от Плевен споделят, че за последно са идвали тук незнам-кога-си. Явно, подобно е положението навсякъде…Винаги съм се чудил, например, как може да има пловдивчани, които не са се качвали на всички тепета…но очевидно хората не ценят какво имат.
Тук се пази и капсула със „Завета към потомците, символично писмо на жителите на град Плевен, отправено към бъдещите поколения, в което те им завещават своята любов към родния град, към България, както и да съхраняват и пренасят през вековете историческата памет. Заветът е изготвен и поставен по инициатива на Оперативния щаб по изграждане на Панорамата. Поставен е при откриване на Панорамата на 10 декември 1977 г., с поръчение да се отвори след 100 години“. (по информация от „Военно-исторически музеи“ – Плевен).
След Панорамата се отправяме към парк Кайлъка. Мнозина вероятно свързват думата и с „тунквани вафли Кайлъка”…Ехей, какви вафли имаше едно време, както се казва…Но да продължим…Парк Кайлъка се намира на южния край на Плевен и е прекрасно място за разходка, има изкуствени езерца, лодки и гребни колела, кафенета и дискотеки. В местността Кайлъка има и множество лозя и частни вили.
След разходка из парка се връщаме в Плевен. На другата сутрин се отправяме обратно към Пловдив, доволни и изпълнени с приятни емоции.
Остави отговор