Следващият ден – на юг. На паркинга в Бар моето место беше заето от стара ръждясала „Фича“, а в супера красивата престъпно млада (младата, престъпно хубава) продавачка била отишла да  учи нейде в Словения. А в магазина кой ще работи?!?

s4200214.jpgНяма какво да стоим повече в такъв град?  Едри мъжаги с лъскавите жилетки ни сервират сръбско (турско) кафе и отпрашваме за Улцинь, най южния град на Черна Гора, откъдето да почерпим, ужким, информация от местните албанци, както пише в интернет. Но на никого на фланелката  не пише какъв е: черногорец, албанец?

Стори ни се провинциално и прашно и продължихме по един тесен,  криволичещ асфалтец за албанската граница.

Два-три фургона с никаква кола наоколо беше граничният пункт. Черногорци ни пуснаха лесно. ОНИЯ какво ли ще ни правят!.. Аония се залепиха за задното странично стъкло на колата с карта на маршрута ни и списък на градовете, които имаме да посетим и изпаднаха във възторг от българския пенсионер! Взеха ни 10 евро за „виза“, но и документ (не като на Малко Търново) ни дадоха.

И вече сме в Албания.

Сещате се – български коли не се мяркат. Спираме край първото селце. Някакъв стопански двор. Обаче – къщите нови, чисти. Сигурно ще е като за пред хора от Европейския Съюз: Аз, Иван…

На баира – бивша радарна станция на Енверходжевите войски, а сега преотстъпена на американците, че тия иранци знаеш ли ги откъде ще пратят ракети! (Същото и с подобна станция над Копаоник).

Скоро минаваме по несигурен мост над голяма река, изтичаща от Шкодренското езеро – Бояна. То в нея частично нейде се влива и Църни Дрин и нейде изтича в морето.

Во Охрид един рибар разказва, че възрастните екземпляри от знаменитата местна пъстръвка по река Църни Дрин, през адриатическо море, Гибралтар и прочее морета и океани хвърлят хайвера си край бреговете на Сарагасово море. А новоизлюпените поемат към Охрид по обратния път. Кой знае, може и да е вярно – куцо и сакато сака да оди во Македония, дето жито као дренки, дренки  – као сливи, сливи – као лубеници…

Шкодер, Шкодра – албанците си изговарят всеки на свой вкус и не си придирят за това. Скутари – по италиански. Спираме в центъра. Познатия от Гугъл  площад. Само че на живо. Дечица-симпатяги ни говорят на американски „хай-бай“, което приемаме за „здравейте“. Доброволец-гид с Мерцедес ни води в най-солидната в Шкодер банка. Ето я банката, сочи една сграда, ей го банкерът – сочи мургав магуровец, който ни сменя евро за леки по най-добър курс. „Банката“ му е един чадър и две щайги, на които е „документацията“.

На тротоарите, направо върху плочките купища дрехи втора употреба. Някой  приближи и ги побутне с крак. Сега като си припомня, май че цялото население бе облечено от същите „магазини“. „Търговците“ пердашат домино под чадъра край автентичен бункер, каквито ще видим още не малко. Олющени фасади на познати „блокове“, приличащи на мокри кашони с климатик и сателитна антена, обаче. Вземете един скапан,  ама много скапан български град от 70-те години, натруфете го с антени и климатици по стените, разкопайте улиците и пуснете по тях колкото могат да се съберат мерцедеси – ето ти го – Шкодер!

Още край река Буна направихме първите разчети на процента Мерцедеси от автопарка. После още много пъти. Казаха ни, че в тримилионна Албания имало повече от два милиона леки коли. Не по-малко от 9 на всеки 10 са марка Мерцедес!

Тръгваме за Дурес. По разказа на руски турист отпреди 4 години, пътя от 120 км със следи от асфалт  тук-там  са го изминали с автобус  за десет! часа. Ние го минахме по отличен асфалтов път за час и половина. Като превишавахме скоростта с по 60-70 км. ни спираха строги „катаджии“ и питаха… защо сме на фарове, да нямаме проблеми? Или пък даваха знак без да ни спират да намалим бързането.

dsc01510.jpg

Насърчени от това, че катаджиите са арабии, караме все по-нахално и след като отнех предимството  на един мерцедес чуваме нещо като  мадре туа. Чак в Свиленград при подобен „подвиг“ го чухме  на български – твойта мамка!.. Не ни бият заради белите алаброси…

Дурес –  един напълно гръцки (италиански, испански) град. Обед е и нормалните средиземноморци са вкъщи на хладно. Няма с кого дума да си кажеш. Само в магазините за компютърна техника тук-там можах да попитам нещо на английски. Иначе – албански знаят всички. Без нас. Иван непрекъснато благодари с „мерси“ и ме дразни че го вземат за французин, а пък мен за руснак… (Царица Йоанна , като й подарили агънце в Ямбол все повтаряла: Благодаря, благодаря…

– Личи си, че е чужденка! Не може ли да каже едно българско мерси?!)

Пием бира. Навсякъде ни се перчат с Туборг, Варщайнер, Будвайзер. Ние пък искаме само местна бира и ги учудваме.

Пътят ни е на юг към две интересни градчета. Берат, (Берато, Берати – избирайте си) – градът на хилядите прозорци. Една теснина на реката Осумит и от двете й страни по едно Велико Търново.

И Гирокастро (Гирокасттьор и т.н) – градът с каменните покриви и шарените паважи на стръмните улици.

Обаче.

В планините сред нефтени кули и помпи-качалки привечер се изсипа пороен дъжд с кални и каменни потоци от склоновете. Улучих едър камък и нещо зловещо изтрещя под колата. В картера имаше дупка да влезе охранена котка. Измислете по-хубава авария на автомобил. Вдигнахме капака с лошави мисли…и спира веднага до  нас мургаво момче – с Опел, и пита на албански: „Проблема?“. Проблема – отговаряме и ние на албански.

dsc01514.jpg

Дали знаем гръцки, италиански?  Той бил работил в тези държави. Да, ама само непечатни думи ни идват на ум от речника. Нейсе, изтегли ни до близкото село Ballsh в сервиза  „Томи“. Така се казваше нашият спасител. За 4 часа демонтира картера. Не че няма опит момчето. Не бе пипало Форд! Кибиците от кръчмата идват да помагат и да видят хора от Европейския Съюз…

Томи ни отведе  в мотел като ни спазари за  някакви чинкуеченти – чинкуанти, които взехме за 15 и малко се зарадвахме. До сутринта. Когато хазяйката ни написа на салфетката 50! Еври! Нищо. То болният на легло се лекува, както казва Иван…Че и две евро за нещо като кафе.

В осем точно дойде Томи с фирмена фланелка и приятел със сносен Мерцедес и тръгнахме по държавата Албания за картер. Знаех си, че не може да има такова нещо по морги и магазини от нашата марка, но Тони упорстваше. Намери най-после един, но от дизелов Форд, който не ни подхождаше…

Виж, от Мерцедеси – стотици картери за всякакви модели… Накрая ни го завариха с аргонов апарат, без аргон и на чешмата показа, че не тече. 20 евро.

После обратно – общо около 200 километра! И за един час го постави. Питам: хау мач, посе ине, сколько стоит?

– Ниенти! Типота! Не щат пари! Не щат бира, нито препечената и с черничева пръчка  иванова ракия. Не пиели. Давам им 50 евро. Обменяме си адреси. На случай, че отново пробвам картера си в албански камък…

До Гирокастра 90 километра, но и много камъни. Не само на покривите. Тони вика, идете и разгледайте Берат!

Тръгваме.

Разглеждаме пейзажа край пътя и по-встрани: В планинската страна Албания има и то много плодородни полета и са обработени като английски ливади.

Орли – Шкиперия означавало  страна на орлите, (Орландовци, значи?) – не видяхме, освен по портите на къщите, от камък и бронз и на знамето им – с черна боя на червен плат.

Иван философски отбелязва: – Моньо, ти в България да си виждал лъвове?

С увереност твърдим: в Албания 95% от селските къщи са НОВИ! Били получавали пари от работещите в Гърция и Италия. Че малко ли нашенци работят в Англия и Америка. Що не пращат пари за нови къщи?

А край пътя – магазини за дребна селскостопанска техника, каквито и в Гърция не видях! (Многобройните хангари в Гърция „Епипла“ в полето не продават трактори, а мебели.) Едва ли някой би правил магазини за стока, която не ще се продаде…На всички къщи (селските, де) – слънчеви инсталации с неизменния син варел високо над покрива. Сигурно се къпят всеки ден…

dsc01531.jpg

Един паралел със Сърбия. Голямо количество започнати и незавършени, неизмазани и без прозорци къщи. Като правило, завършен е долният етаж – автосервиз. Горният – не. В Албания – обратно: Завършват горните два за многобройната челяд, после долния бизнес етаж. На разстояние от Бургас до Минерални бани ще има, примерно, 20 – 25 бензиностанции и още толкова автосервизи! Те и мерцедесите се развалят.

И от Гугъл се вижда: всички що годе достъпни баири са терасирани преди 40-50 години и засадени с маслинови гори! Навсякъде! (В една държава с много маслини по баирите, не помня къде беше, купихме опаковка…турски маслини. А в Турция не можете да намерите китайски стоки. „Ние самите сме си китайци“, казват).

То, ако човек е инициативен, да купи гръцки маслини в „Метро“ по 4-5 лева килото и да ги „шитне“ в Гърциа по 6-7 евро! както вървят там…колко картера може да купи.

Албанските магазини приличат малко на нашите от преди 10-12 години. Всичко теглят на тезгяха. Малко пакетирани стоки. Три-четири пити кашкавал нарязан на резени с метнат върху тях влажен тензух завършва интериора. Инак, има всичко.

В Румъния преди 30 години на пазара в Брашов производители на домашен кашкавал (кашкавал е румънска дума) го предлагат в големи правоъгълни тави. Сигурно още неузрял е, като меко сирене. Една циганка (защо всички румънци имат нещо циганско?) бръква в легена с немити от сватбата си ръце, близва от кашкавала и връща остатъка обратно. Търговецът ловко го замазва с шпатола и повърхността е отново привлекателна за… рояка от мухи, на които никой не обръща внимание. Били ни изпреварвали мамалигарите!..

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван