Автор: Джейсън Смарт
Полша – Краков (11- 13 април 2006)
По-малко от 2 месеца след нашата екскурзия до Латвия, Джоди и аз бяхме в Краков, вторият по големина полски град.
Въпреки, че беше втората страна по време на нашата обиколка на страните от Източния блок, всъщност беше резервирана по-рано.
Мой приятел ми беше препоръчал хотел в стария краковски еврейски квартал (място, използвано от Стивън Спилбърг за някои от сцените на хитовия му филм ”Списъкът на Шиндлер”) и ми бе казал, че Краков е забележително място за туризъм.
След като проверих хотела и полетите по Интернет, ги резервирах без да се бавя. Двупосочните полети за двама струваха само 140 лири, със Скай Юръп, а в хотела, изгодната за портфейла цена беше 63 лири за две нощувки – при това с включена закуска.
Като се има предвид колко фантастично си изкарахме в Рига, очаквахме много от Краков – освен това бе описан като исторически град, с богато наследство.
А и се очакваше да бъде наистина евтино. Кацнахме на летище Краков в точно след 18 часа, местно време. Навън валеше. Както на повечето летища, всичко изглеждаше сиво и еднакво.
Половин час по-късно, минахме през „пристигащи”, за да видим хората, чакащи с табели с имена. Моето беше на едно от тях, защото го бях уредил предварително с хотела. Въпреки това, аз все още се кефя детински от това да виждам името си афиширано. Докато следвахме шофьора на таксито извън терминала, аз се обърнах към Джоди.” Искаше ми се, да си бях сложил и ВИП след името”.
Двадесет минути по-късно, ни оставиха пред „RT Regent”, мястото, където щяхме да бъдем следващите две нощи.
След като се регистрирахме, отидохме в стаята. Веднага и на двамата ни стана ясно, че RT Regent не беше от същата класа като хотел „Латвия” в Рига. Но също бе добър за нашите цели, а и банята бе модерна и чиста.
Осъзнавайки, че не сме яли от обяд, аз предложих на Джоди да излезем из Краков, да спрем в един или два бара и тогава да изберем приятен ресторант. С така изработения план за действие, напуснахме хотела.
Навън беше тъмно, а като се прибави и ситния дъжд улиците на Краков не изглеждаха особено приятелски и гостоприемни. Въпреки това, ние продължихме към Стария град, място, известно със своите барове и ресторанти.
След само около 100 – на метра, Джоди се спря.” Не ми харесва това. Нямам добро предчувствие относно Краков”.
„Какво имаш предвид?”
Джоди посочи наоколо.” Виж! Всичко е тъмно и съмнително. Изглежда… незнам… неприветливо.”
Аз въздъхнах дълбоко. ”Това е само защото е тъмно и вали. Утре всичко ще изглежда добре. Обещавам.”
Скоро се озовахме на оживена улица, пълна с коли и трамваи.
Петдесет метра по-нататък се озовахме на кръстовище, близо до „Wawel Hill” – най – известния кралски замък на Краков.
Вместо да продължим право напред (което, в последствие разбрахме, че е нормалния път към площада на Стария град), ние тръгнахме надясно. Това се оказа грешка. Раздразнението на Джоди все повече се увеличаваше. След няколкоминутно привидно безцелно скитане, тя се сопна „Къде, по дяволите, сме? Къде са всичките барове и ресторанти?”
Въздишайки, аз й казах, че сме близо до Стария град. ”Някъде там е. Трябва да пресечем този път.” Пресякохме.
В края на краищата, се озовахме сякаш на централната улица в старата част на града. Магазините бяха отворени и от двете страни и много малко хора сновяха наоколо, разглеждайки това, което им се предлагаше.
Имаше също много светлинни реклами на местната бира, Zywiec. Ние се отправихме към най-близката, но там не се виждаше бар. А вместо това, стрелка сочеше надолу към слабо осветена ниша.
„Хайде да пробваме някъде другаде,” казах аз, избягвайки да си навлека негодуванието на Джоди, водейки я в някоя тъмна, влажна алея. Джоди кимна без да коментира.
По нататък по пътя имаше друг знак за бар със стрелка, канейки ни да слезем в друг сенчест коридор.
„Какво му е сбърканото на това място,” каза Джоди. Те не ядат ли и не пият ли в Краков? И какви са всички тези проклети, тъмни коридори?”
Казах й, че незнам. ”Нека да слезем в някой. Няма да оставаме в бара, ако не ни хареса. Съгласна ли си?”
Джоди кимна намръщено. Изглеждаше сякаш си прекарва „чудесно”. Вървейки в тъмния коридор се чувствахме несъмнено несигурни. В тъмната част на Лондон, ако предприемеш подобно нещо, почти ти е сигурно, че ще ти се случи нещо неприятно.
В края на алеята, ние стигнахме до друга стрелка, този път сочеща надолу към някакви железни стъпала. Предпазливо, ние слязохме в нашия първи краковски бар. Отваряйки вратата, бяхме приятно успокоени. Мястото не беше свърталище на разбойници и крадци.
Беше модерен бар, пълен със студенти и двойки, прекарващи си спокойно вечерта. Ние седнахме с нашите напитки, ободрени. Обърнах се към Джоди. ”Това е добре, нали?” Тя се усмихна, за може би първи път от около час насам. ”Да. Това е добре.” И в следващите 40 минути, се насладихме на Краков. Приятна обстановка, сносна бира (около 85 пенса за половин литър) и добра компания бе всичко необходимо, за да премахне нашите охладнели чувства в странния град.
Намерихме друг добър бар в коридор с премрежена светлина, по нататък, по продължението на улицата. И още един след това.
И още по хубавото бе, че дъждът бе спрял. Решихме да намерим нещо за ядене, ентусиазирани от алкохола.
Там, където спряхме, не беше най-доброто място на света, но за нашите нужди, бе задоволително. И се върнахме обратно в хотела щастливи. Беше време да си починем за деня за разглеждане на забележителности, който предстоеше.
На следващата сутрин, след прекрасна континентална закуска в ресторанта на хотела, излязохме навън в сухата, но леко облачна сутрин. Беше 10 сутринта местно време и се чувствахме добре. Депресията от разходката от предходната нощ беше изчезнала напълно. Джоди пое по околностите и заяви, че сега харесва Краков. ”И ти беше прав,” добави тя с шеговита усмивка. „На дневна светлина нещата изглеждат различно.”
Тъй като бяхме отседнали в старата еврейска част на Краков решихме, че е най-подходящо да започнем обиколката си оттук. Тръгвайки на юг, скоро стигнахме до малък, пазарен площад, дошъл направо от стара Русия.
Едри мъже нагласяха сергиите, докато дебели, седнали стари жени бяха разстлали моркови и картофи върху одеяла. Това бе истинският Източен блок – беден и занемарен. Нищо чудно, че Стивън Спилбърг го е избрал за „Списъкът на Шиндлер”. Не е учудващо, че подлезите между сградите изглеждаха особено съмнителни. В един от тях дори имаше мърляви пощенски кутии, закачени на стените. Аз направих снимка.
Връщайки се обратно в посока на хотела, ние минахме покрай бар с готино име. Добре, че беше отворен и можахме да влезем, дори и в този ранен час.
Далеч от хотела, Джоди използва своята вътрешна навигационна система, за да ни върне обратно на главния път, където бяхме предишния ден. След двайсетина метра по него, се озовахме пред един класически пример за магазин в Краков.
Всички те бяха с еднакъв размер и форма и продаваха очакваните неща като цигари, списания и безалкохолни напитки. Но заедно с тези неща те всички имаха нещо не толкова обичайно – прах за пране и омекотител. Нито Джоди, нито аз можехме да разберем защо.
Минавайки по „Wawel Hill” отново (както предишната нощ) вървейки направо, се озовахме много бързо в Стария град. На почти всеки ъгъл имаше продавачи на претцел. Те стояха зад малките си колички с колела, продавайки огромни претцели за 1 злота (17 пенса). По-късно през деня аз купих един за Джоди и мен , за да си го разделим. Имаше превъзходен вкус.
След няколко минути, минахме покрай прекрасна църква, от дясната страна на улицата. Бе църквата ”Св.св. Петър и Павел”, със статуи на всичките 12 Апостоли, украсяващи входа.
Продължихме, следвайки пътя, до централния градски площад. Реконструкции, изглежда се правеха навсякъде, очевидно с желанието всичко да стане готово преди вълната от летни туристи. Въпреки това, той изглеждаше впечатляващ. Чудехме се от къде да започнем.
Първата ни спирка, преди да влезем в „Cloth Hall”, огромна постройка с богато украсен с уродливи маски покрив, беше „Town Hall Tower” (единствената част останала от стената на Стария град).
Отворен преди седемстотин години, в „Cloth Hall”, основно се произвеждали и продавали платове. Сега там се правят много неща, продават се дрънкулки от сребро и кехлибар, както и шалове, шапки и красиво изработени шахове. По– нататък се продават и матрьошки, а накрая се излиза от другата страна, за огромно съжаление на Джоди.
„Не можеш ли просто да се шляеш?” каза тя. ”Бяхме вътре само 5 минути.” И тя имаше право. Никой търговски център – дори, такъв с историческа стойност като „Cloth Hall” не може да ми задържи вниманието задълго. Това беше слабост на характера ми. Бях пробвал да се поправя, но без особен успех. Просто намирам пазаруването за отегчително. Кривнахме към близкото кафене, преди да отидем да видим църквата „Св. Богородица”.
Шляейки се по малка улица, в близост до Централния площад, ние влязохме в църквата. Имаше хора навсякъде, наредени на опашка, за да коленичат пред олтара. Това не ни изненада изцяло. Краков беше силно религиозно място. Монахините бяха навсякъде и папа Йоан Павел II някога е живял тук. Поляците изглежда се отнасят сериозно към религията си.
Излизайки отново навън, видяхме групи от хора, явно чакащи нещо да се случи. Чудейки се какво е, се огледахме наоколо за нещо вълнуващо. Точно тогава възрастен мъж се приближи към нас. Той говореше нещо на полски, сочейки към една от кулите. След това посочвайки часовника си, ни даде да разберем, че нещо щеше да се случи след известно време. Хилейки се с големите си зъби, той сочеше по-близката от двете кули. Джоди му благодари, но така и не стана ясно, дали той разбра.
Тълпите внезапно получиха подкрепление от новодошлите орди от японски туристи, водени от гид, който размахваше брошура. ”Ето тук,” крещеше на английски с полски акцент. ”Скоро ще започне!” Хората погледнаха с камери, готови за снимане. И тогава го чухме, отличителния звук на тръба. Идваше от по-високата от двете кули.
Беше почти мистериозно. Целият площад, утихна. По средата на изпълнението, тръбата внезапно спря и после отново започна. Минута по-късно прозвуча последният звук и ръка помаха от малката ниша на кулата. Последваха аплодисментите на тълпата. Минута по-късно тя се разпръсна, оставяйки мен и Джоди да се чудим, какво се беше случило.
По-късно, вече седнали и наслаждавайки се на кафето, точно срещу „Cloth Hall” аз бях извадил пътеводителя за да проверя какво бе това. Не ми отне много време. ”Тук пише”, казах аз, ”че преди хиляди години, кулата е била използвана за наблюдение от нападатели. Някакъв човек свирел с рог, когато нападателите идвали.” Пийнах глътка капучино, преди да продължа да чета. ”И се спира по средата, в знак на почит към човека, в чието гърло се забила стрела преди хиляди години.”
„Това е ужасно.”
„Знам. И така те свирят с рог, на всеки кръгъл час, като правят и паузата.
Малко по–надолу от църквата „Св. Богородица”, стигнахме пазар на открито. Цветя, дребни бижута, предмети от дърво, както и плодове и зеленчуци се продаваха на дребно в малки сергии. Но това, което ми хвана окото бе обемистата дървена каруца-буре, в далечния край на пазара. Наричаха го „Galicyjski”, украсено от страните с големи жълти букви. Една жена стоеше вътре, очевидно продаваща някакъв вид странна напитка. Аз бях любопитен и си купих за пет злоти (85 пенса), незнаейки какво да очаквам.
Доближавайки го до устните си, очаквах странен еликсир от екзотични вкусове. Вместо това се оказах с уста, пълна с греяно вино. След само една глътка го обявих за негодно за човешка консумация.
„Нека да опитам”, каза Джоди, доближавайки се до пластмасовата чаша. След голяма глътка, нейната реакция беше противоположна на моята.” Ммм, това е страхотно!”
„Нека да поседнем на близката пейка и да погледаме как минават наоколо гражданите на Краков, наслаждавайки се на разсейването на облаците. Точно тогава, шотландска двойка наближи близкия продавач на храна. Докато гледахме, жената започна да разглежда какво се предлага, а мъжът разглеждаше полското меню. Няколко минути по-късно жената седна с яденето си, оставяйки мъжа да стои пред щанда.
„Здравейте”, казах на жената.”Надявам се, нямате нищо против, но бих искал да ви попитам, какво точно си купихте?”
„О, разбира се, че може,” каза тя, набождайки го с пластмасовата си вилица. ”Но аз самата също не съм сигурна. Добро е на вкус. Мъничко солено, може би.” Приятелят й седна до нея. Джоди ги попита от къде са.
„Глазгоу”, каза мъжът със силен акцент. ”Пристигнахме вчера. А вие?”
„Ние сме от Йоркшир,” отговори Джоди. ”И също пристигнахме вчера.”
След още малко приказки, се сбогувахме с тях и започнахме да търсим място за обяд.
Двайсет минути по-късно седяхме в празния ресторант, ядейки прекрасен обяд от гулаш и хрупкави кръгчета хляб. И за двама ни, плюс питиетата, излезе по-малко от 20 злоти (около 3.50 лири). Задоволени от съдбата си, тръгнахме да търсим още от гледките и звуците на Краков.
В края на краищата, намерихме един парк, в който да поседнем. За кратко, мързеливо погледахме как светът отива да пазарува. Джоди и аз много се забавлявахме в парка. Престорихме се, че сме шпиони по време на студената война. Дори видяхме други потенциални тайни агенти от тези, пресичащи напряко през парка. Имаше много заподозрени. Тогава скроихме план как бихме могли да снимаме обикновените поляци, вървейки си по работа, без да ни обръщат внимание. Първият ни субект (който аз нарекох кодово „Спящият”) беше дребна, възрастна жена, приближавайки от дясно на нас. Тя вървеше достатъчно бавно, за да падне спокойно в капана.
Размахвайки си фотоапарата, правейки се, че не съм забелязал жената, аз имитирах, че снимам сграда точно отсреща. Без въобще да подозира за интереса ни към нея, жената се озова точно в центъра на кадъра и аз натиснах бутона. Щрак! Документирано за досиетата!
Следващият ни субект изискваше промяна на позицията. Мъж, облечен в подходящо за шпионин официално облекло, се приближаваше бързо отдясно. Аз застанах срещу Джоди, имитирайки, че снимам, но трябваше да съм бърз, агентът който нарекох „Боклукчията” се движеше с бърза стъпка. Ето го! Щрак! Мъжът беше сниман.
Тогава той започна да се движи много подозрително. Може би, наистина беше шпионин. Отдясно на Джоди имаше голяма кофа. След като се засуети около нея, за да търси нещо – най-вероятно микрофилм – той отново се забърза по улицата, с качулка на главата. Посока: Москва.
След като приключихме с шпионажа, решихме да се помотаем още малко наоколо, преди да намерим привлекателно изглеждащо кафене. Вътрешната обстановка в бара беше доста интересна. На показ върху предния тезгях имаше странен орнамент. Огромно парче месо, закачено и запазено така, че да запази цвета и формата си. Аз си поръчах халба Леч от бармана, докато Джоди си поръча кафе.
Остави отговор