Португалия – На всеки португалец се пада по един турист

Автор: Калина Цачева

При население от 9 милиона Португалия приема за година 9 милиона туристи. В повечето случаи те си тръгват с планове за следващото посещение.

Най-западната точка на Европа – Кабо да Рока, е сред притегателните места за всеки уважаващ себе си пътешественик. Пътят до там вече е известен на все повече българи, уверява водачката ми в Португалия- Гергана от Карнобат. Установила се в Лисабон преди 11 години и е убедена, че няма да се върне в родината заради неуредици, лошо здравеопазване и несигурност. Все по-често има заявки да посреща сънародници- заможни ценители на екзотични уикенди, младоженци и групи.

Гергана пътува 20-25 минути от дома си до центъра на 3-милионния Лисабон с метро и градска железница, разстоянието е колкото между Аксаково и Варна. Общественият транспорт работи перфектно, а по седемте тепета на столицата постоянно вървят малки трамвайчета. Маршрутите им не са променяни повече от 100 години. На много места можете да наемете мотопеди, велосипеди, файтони и др.

Но очарованието на идеално подредените успоредни и перпендикулярни улици в центъра на Лисабон се усеща най- ярко, докато вървите пеш по „Руа Аугуща“- лисабонската „Витошка“. Но на „Руа Аугуща“ отлично кафе в лъскаво заведение е само 70 евроцента.

Главната улица тръгва от площада на Дон Жоао I – „Росио“, а мястото се мие от Атлантическия океан и не се изисква голямо въображение да си представиш как натоварени с несметни богатства кораби спират сред невъобразимо и нестихващо гъмжило. В момента започва възстановяване на порта по рисунки от 15 век и така неуморните португалци ще си осигурят още повече любопитни гости от цял свят.

Дон Жоао знаел цената на разширяващите се контакти и не се поколебал да заложи на  откривателите и пътешествениците, за да превърне Португалия в най-голямата империя на Европа. Синът му- инфант Енрик, бил в мисиите на Васко да Гама и изпълнявал бащината заръка да изследва света и да изсипе богатствата му от колонизираните земи.

В по-ранен период обаче- през 1290 година, в Лисабон се учредява университет, и към новооткритите земи пътуват не събрани заради приключението моряци, а подготвени екипи, на които не случайно модерна Европа дължи първите точни географски карти.

В памет на смелите мъже Португалия е вдигнала монумент на първооткривателите. През 1992 г.- за отбелязване на 500 години от откриването на Америка, в Лисабон е създадена цяла крайбрежна зона- в близост до манастира Жеронимус и кулата на Белем. Манастирът всъщност е  мястото, където мореплаватели, търговци и духовници по няколко години подготвяли пътешествията. Там е и гробът на Васко да Гама.

Кулата на Белем е добре запазено средновековно съоръжение, което според местните хора е символ на чудесата на Христос. През 1755 г. имало страшно земетресение, крайбрежно цунами предизвиква вълни от по 10 метра, а загиналите са над 90000. Океанът настъпва дълбоко в сушата и помита почти целия Лисабон. Необяснимо как кулата на Белем, която е на самия бряг, остава цяла. През 1993 г. местният Ротари клуб я превръща в отличен музеен обект.

Необяснимите неща са основно в главите на туристите. Защото дълбоко вярващите португалци- по официални данни 85% католици, виждат в оцеляването на малката крепост божията промисъл.

От крайбрежната мемориална част се открива чудесна гледка към най-голямата статуя на Христос в Европа. Тя се издига на 200 метра и е съградена със средства, събирани от португалските жени само по време на неделни църковни служби. Статуята наподобява тази от Рио и е благодарност към бог, който опазил Португалия от участие във Втората световна война. Картината се допълва от моста „25 април“, дълъг 3 км и носен само от две колони. Той пък е копие на моста в Сан Франциско, изграден е през 1966 г. и досега не се е налагало да бъде ремонтиран.

В Португалия туристът открива и други неща, за които местните са се постарали да бъдат най-. Сред тях са най-големите в Европа- лисабонската гара „Ориенте“, залата за корида с 6000 места, казиното в Ещорил и др. Големи са и семейните жилища, като общото помещение, по нашенски хол или всекидневна, трябва да е поне 30 кв. м, но не се брои за стая. Средната заплата, според статистиката, е 500 евро. Почти всички работят на поне още едно място, за да изплащат заемите, с които купуват жилищата и колите.

Че работят много, личи от поведението им в кафенетата денем. Обикновено пият кафето прави и съвсем набързо. Дискотеките се посещават от местни хора само в почивните дни и са изнесени далеч от центъра, за да не смущават тишината. Развлеченията са основно за тълпите от туристи. За тях е рекреативната зона край океана, създадена през 1998 г.- за Експо,98.

При първия поглед към „Окенариума“ /естествено претендент да е най-големият в Европа, но да се разберат с Генуа по съседски/, висящата водна железница, изригващите вода вулкани, търговските центрове и казина, помислих, че Варна сигурно ще изглежда така, като се премести сегашното пристанище в посока запад.

Модерният Лисабон пази стриктно правите линии на улиците и донякъде се спасява от задръстванията с кръгово движение във възлови точки. Една от тях, до която ни отвежда „Руа Аугуща“, почти всеки е виждал по телевизията. В няколкото секунди, посветени на карнавала в Лисабон, се мярка и висок паметник. В подножието му се събират седемте лъча, представящи седем квартала с пъстрота, шум и ефекти, които трудно могат да се опишат.

Никой не може да определи от колко столетия се прави карнавалът, но има предположения, че води началото си от опустошителното земетресение. А паметникът е на маркиз Помбал. На него кралят възложил през 1755 г. за 40 дни да разчисти залетия град, да погребе мъртвите и да създаде условия за живот на оцелелите. Освен португалски, били поканени и фрески архитекти. Хората на Помбал направили чудеса, за които и днес се говори с възхищение.

Вероятно за съвземането са оказали влияние и природните дадености на Португалия- тя се утвърждава като най-голям производител и износител на корк, а също на теракотени облицовъчни плочки за фасади. Разнообразието на сюжети и багри е смайващо,  познавачите твърдят, че най-ценни са плочките от мавританската школа- с нюанси на бяло и синьо.

Новото строителство в курортите край Лисабон- Ещорил, Кашкайш и Синтра, изцяло копира старинния стил. Вилните имоти, на португалски- кинти, са лишени от помпозност, потънали са в зеленина, имат малки басейни, водни огледала, цветни градини и зареждат със спокойствие. Всичко това е обградено с палми, маслини и лозя.

9 милиона туристи търсят всяка година по крайбрежието на Португалия хармония с природата, запазени исторически паметници и отличните игрища за голф, конните бази и супермодерно оборудвани места за водни спортове.

В 9-милионната държава лесно се откриват някои близости с България. През 1581 г. португалците падат под испанско владение, макар и само за 60 години. Република са от 1910 г., но наследниците на безбройни крале и кралици пазят и днес титлите си. Като класически диктатор Салазар управлява от 1932 до 1970 г. Чак на 25 април 1974 г. революцията на карамфилите връща нормалния пъстър живот. Наричат я на карамфилите, защото е минала без жертви. Хората дотолкова искали да скъсат с режима, че масово излизали на улиците и слагали в дулата на пушките цветя, а армията ги приемала без съпротива.

Днес обаче много хора, както и у нас, си спомнят с носталгия за епохата на железния ред на Салазар.

Сред многото влияния в Португалия колониалното има свое място чак до 1975 г. От 13 век, когато мавританците са прогонени, тръгват колонизаторските амбиции на кралството и стигат до Африка, Азия, Индия и Бразилия. През 20 век процесът е обратен. Португалия се отваря за колониите и сега е твърде разнообразна откъм население.

Приета е в Европейския съюз през 1986 г., еврото е въведено през 1992 г. Синдромът на еврокорупцията не ги е подминал. В момента в няколко квартала на Лисабон се работи денонощно, защото ЕК е сложила срок до май 2009 г. за поправяне на фалшифицирани пътни проекти. Португалия получила 60 милиона евро за т. нар. вътрешни магистрали. С тях се нормализира автомобилното движение в големите градове. Но при проверка се установило, че вместо 4 и 3 платна, фирмите направили само по 2 и отчели парите.

Определен бил срок от 18 месеца за корекция, преди това били уволнени група чиновници и веднага се започнала работа по вътрешните магистрали, като на някои места се събарят цели кварталчета и се строят нови жилища.

По местата, предпочитани от туристите, пътищата са покрити с павета. Те са най-добрият избор при влажния океански климат, а по някои от тях е стъпвал например великият лорд Байрон. В писмо до майка си той определя Синтра като „зашеметителен Едем“. Мнението му се споделя от 9 милиона туристи през годината.