Рожден ден в Тюрингия

Пети ден

Тази сутрин Слънцето нещо не иска да се показва, хладничко е. Но напразно се надявахме на по-благоприятен ден за разходка. Към обед ние и цветята край нас в изложбата се задъхвахме от жега! Туристическият живот обаче трябва да се изживее въпреки всякакви пречещи условия.

Закусваме бавно и спокойно, защото не бързаме за голям маршрут. Заобикаляме този път по пътя надясно, от там през хълмчета и поляни отиваме право към изложбата, без да се въртим из града. Тук на служебния вход вече ни чакаше Ролф, братът на Волфганг. Промъкнахме се, все едно че сме обзети от разглеждането и сме се отбили по страничната алея. За благодарност Ролф получи току-що набрани ягоди от улица „Петуния“, почти килограмче. Той се зарадва, че със сандвича от къщи ще стане разкошен обед. Но побърза да си тръгне по работите, после го виждахме тук-там из лехите. Имаха наистина доста работа – засаждаха нови растения,от тези, които всяка година се сменят, обираха клонки от дървета и клони. Тук не е като в музеите, да не видиш човек в тях от персонала, освен охраната по залите. Кипи усилен труд навсякъде – и вън, и вътре. Растенията и животинките си искат непрестанни грижи!

EGA е един разкошен парк с много цветя, места за отдих на малки и големи, тропически оранжерии с невиждани от мен неща до сега. Началото му е положено през 1920 г., но в сегашния си вид е започнат да се строи през 1959 г. на 90 хектара земя. Градът Ерфурт, освен че е столица на Тюрингия, е столица и на цветята. Лехите са така многообразни, че ти се завива свят от цветове. Край централните фонтани са подредени сякаш шевици от жълти, червени, бели, розови, сини цветя. Тук кръгове, там квадрати или ромбове, с малки зелени храстчета в точките на пресичане – цяла нива от красота!

Има отделна част само за рози. Влиза се през една порта, отрупана с навъртени покрай дървената част розови храсти, че се чудиш това само рози ли е или има и нещо да ги поддържа. Фонтанчето тук е като два пръстена на новобрачни – преплетени блестящи кръга, окъпани с вода, а мирисът на рози е опияняващ, дори и опасно алергичен за такива “ тънкообидни“ имунни системи като моята. На няколко ниски площадки с по 4-5 стъпала са представени рози за чудо и приказ, прилежно надписани какъв сорт са. Тук хората се и обучават, има разни кръжоци, студенти идват. Ние само си ги гледаме и им се радваме. Нали може така – без да им знаем сортовете! Има водно огледало, където в жарък ден можеш да си погазиш и да се разхладиш, а край теб на малки островчета сякаш плуват… рози пак, разбира се.

Планетариумът не ни заинтересува, в такъв чудесен ден не ни се затваря вътре на тъмно. Пък и съм влизала в такова нещо, сега ми са по-интересни цветята. Кулата на Планетариума обаче е чудо – цялата е обрасла в зеленина, само куполът отгоре се вижда. Качихме се на старата кула от Цитаделата – строена през 1480 г. Личат си годинките, но сега са сложили едни виещи се стълби нагоре, от там се вижда цялата ЕГА, че и половината град. Височината е 272 м – едно прекрасно място за наблюдение!

За първи път се разкарвам като съща японка в истинска японска водна градина. Чо-Чо-Сан, но без любовен дует с Пинкертон! Я, че после и харакири от любов ли да си правя! Една страна в миниатюрен вид – с малки езерца и водопадчета, фенери в японски стил по алеите, а те пък обозначени символично с преплетени клонки. Влизаш в една беседка и си представяш хартиените стени на японските къщи, където те очакват на чайна церемония. И отново голямо разнообразие на цветя и дръвчета, някъде съвсем миниатюрни бонзай. Магнолии, чаени храсти, планински цветя от склоновете на истинските японски планини са разположени сред камъните и водите, за да им се любуват и не-японците. Минаваш по малките мостчета над миниатюрните рекички, едва ли не с крачките на японка, облечена в кимоно.

Друго интересно място е градината на фуксиите. Аз почти нищо не разбирам от цветя, не зная и как се казват тия разноцветни обички, но добре, че навсякъде има табелки, да не се посрамвам пред специалистката – цветарка Гизела. Не са така разкошни като розите, не миришат толкова много, но като ги погледнеш и на душата ти става разноцветно дори. После видях, че в градинката на Гизела има от това чудесно цвете.

Сред цветя откривам и нещо техническо – музикални инструменти, разни причудливи уреди с бълбукаща вода, нещо като нивелири. Помузицирахме си с дървено-метални чудатости, като дивите бушмени, които видяхме в африканската изложба.

В един от павилионите почти винаги има разни изложби. Попадаме в Африка, по-точно Южна Африка, Намибия, при бушмените. Толкова много животни са измрели, за да ги видим тук препарирани! Стана ми жал за животинчетата, прииска ми се да съм там на истинско сафари, а не да ги гледам с тъга. Слонче, лъвчета, жирафче, крокодили, носорози, антилопи, хипопотами, зебри, много птици – и между тях няколко кукли – бушмени уж на лов. В един ъгъл има колиба, пред нея жени, деца, покъщнина – как живеят бушмените. Тупнахме и малко тамтами – да прозвучи Африка сред толкова умрели животи!

Най-голямото преживяване е в покритите тропически павилиони. Въздухът е много влажен и топъл, никакъв полъх, сякаш всичко е в затишие пред буря. Много интересни ми се видяха езерцата, особено едното с огромната Виктория Регия, лилията, на чиито листа казват, че може да стои човек. Тук имаше такива големи и тлъсти златни рибки, в най-различни окраски. Орхидеи най-различни, аз и обикновена не знам какво е, а тук се шашнах от многообразието им. Трябва много внимателно да се затварят вратите, защото навред пърхат пеперуди и птички. На пеперудите са им оставили храна в чинийки – резенчета от различни плодове. Наблюдавах ги как си кацат, протягат любопитно хоботче и започват да си хапват. Въобще не ни обръщат никакво внимание, не ги е страх от нас. Какво ли си викат : “ Тия нахалници откъде ли се взеха?“ Птичките също така не ни поглеждаха, пееха и чуруликаха, даже някои не ги виждахме, а само ги чувахме. В една от залите, на висока палма, беше мъжкия игуан, заспал пренебрежително към посетителите. Женската я търсиха, но тя се е маскирала някъде. Даже ни предупредиха да не се уплашим, ако изскочи изневиделица. Да не е луда да си наруши дрямката!

В аквариуми плуваха разни рибки, даже като седнахме в кафето пред нас беше един висок аквариум, като колона. В добре затворени аквариуми бяха и насекомоядните растения, защото пеперудки и други дребнички буболечки ще изчезнат мигом. Но им пускат нещо живо за храна, гледах, как една мушица си замина в зъбите на едно от тях. Другият вид са с красиво цветче, като дълбока фунийка, влезеш ли вътре – няма измъкване!

В Кактусовата градина – бодили колкото щеш! Дървета чак, храсти, тънки, дълги, кръгли – всичко с бодилчета. На вратата,като излизахме, Гизела ме попита знам ли какво е това. Гледам – едни нищо и никакви клонести кактуси, даже нямаше и да им обърна внимание. Това е някакъв кактус, който скоро щеше да цъфне, това си му личеше. Но с най-голямо внимание се следи цъфтежа, съобщава се по телевизия и радио дори коя вечер ще е цъфнал. Той цъфти само една нощ и народът се стича да го гледа.

Видях истински цъфнал банан, който почваше вече да си образува бананчетата. Папирусовото дърво е много интересно, най-вече с това, че не можеш го разбра какво е. Има кафеени дръвчета от сорта арабика, също и какаови.

Ако знаех немски, щях още много неща да науча от проспектите, но съм само до тук.

След като си хапнахме, тръгнахме за града, още малко да го поразгледам, да реша какви подаръци ще взема, да идем на гости на майката на Гизела. Тя живее в същия блок, но там за щяло и не щяло не се ходи по хората.

Има време да поразгледаме още малко града, а чак сега стана въпрос и за името му. Стигнахме до един стар хотел “ При стария лебед“, построен още през 15 в. От 1769 г. до 1772 г. в този дом е живял Кристоф Мартин Виланд, поет и прозаик, съвременник на Гьоте. Той пръв е превел Шекспир на немски език. Починахме си в малка градинка край реката,показаха ми брода през Гера, от който произлиза името на град Ерфурт – „фурт“ значи „брод“ през река Ерфе (така в Средните векове са наричали Гера). Недалеч от това място епископ Бонифаций през 742 г. е основал епископство и е съобщил за това на Римския папа в писмо. В този документ за първи път се появява названието “ Ерфурт“, по-точно в неговата първоначална форма “ Ерфесфурт“, а също и сведение за това, че на това място се е намирало езическо укрепено селище. Тук са се пресичали важни военни и търговски пътища : “ Кралският път“ – “ Виа Региа“ от запад на изток (от Париж до Новгород) и Нюрнбергският търговски път от север на юг, свързващ Северна Германия с Италия. Съвременните автомагистрали номер 4 и 7 частично преминават по тези два древни маршрута.

Все край реката сме, хладничко и приятно е тук. Наслаждаваме се на Покрития мост отново, но без да преминаваме през него. Стигаме до типична немска къща, където през 15 в. се е намирала типографията, в която се е печатало възванието на Мартин Лутер, а също така и първият му сборник с църковни песнопения. През 1502 г. именно тук за първи път в Северна Европа се печата първата книга на гръцки език.

До средата на 15 в. този район край реката е бил еврейският квартал на Ерфурт. През 1458 г. по решение на градския съвет цялото имущество на евреите е конфискувано, а те са изгонени от града. Едва през 1810 г. евреите са получили отново право да се заселят в Ерфурт. Има ли нещо ново в историята човешка? Май само повтаряме едно и също, без да се поучаваме!

Отново мост, този път Ратхаусбрюке – от Ратуша, общината на града,който е построен през 1895 г. Излизаме на малък площад и виждаме южната стена на Покрития мост и една от четирите негови църкви – “ Св. Егидия“. Като крайпътен параклис тя е спомената още през 1110 г., а сегашната каменна църква е била построена през 1321-1324 г. във връзка със строежа на Покрития мост. Тук са се изповядвали и причастявали пътуващите търговци. Църквата е построена така, че входът към моста е разположен сякаш под част от нея. Дали тогава търговците са били толкова лъжливи, както си ги знаем от по-наше време, след като Бог ги е наблюдавал за всяко нещо?! И ние се качвахме предния път горе на кулата, но сега вече не можеш да видиш старите нрави и порядки. В кафето до църквата някога е била градската полиция, която е поддържала реда на Покрития мост.

Обръщаме внимание и на площада Венигемаркт, обкръжен от жилищни домове от 19 в., съвременен фонтан в центъра с играещи момчета сред него. Някога този площад е бил последният пазарен площад на изток от старите немски земи. Германските и славянските търговци са се срещали тук за търговия и обмен.

Минаваме по още една красива улица с история – Футтерштрассе, някога част от “ Виа Региа“ – Кралския търговски път за Новгород. Тук пътуващите търговци са можели да се запасят с храна за конете си за първата част от пътуването си : жителите на тази улица са изкарвали прехраната си със сега забравения занаят – те търгували с храна за коне. Когато търговците са се спирали в Ерфурт, за да продават своите стоки, някой е трябвало да се грижи за конете им. Жителите на тази улица така са забогатели от тази си дейност, че след Тридесетгодишната война са били единствените в Ерфурт, които са могли да си позволят да строят домовете си в модерния тогава стил барок. Някои домове са строени върху фундаментите и мазетата на зданията, които са били на това място по-рано. Вниманието ми привлича реставрираната фасада в стил класицизъм на Кайзерзалата с големи и елегантни колони, с корниза отгоре и надписа Kaisersaal. В това здание са се играли първоначално разни игри с топка, принадлежало е на Ерфуртския университет, построено е през 1715 г. върху старите фундаменти на две по-стари здания. Тук през 1791 г. за първи път е играна драмата на Шилер “ Дон Карлос“ (в проза). През 1808 г. в това здание е бил Конгресът на князете, в това число преговорите между Александър Първи и Наполеон. От 1994 г. Кайзерзалата е отново открита за широката публика като културен център.

Срещу залата е домът “ При лозата“, построен през 1451 г. от члена на градския съвет Ото Циглер, който донася лози от своето пътуване до Светите земи.

Сега да помислим за моите подаръци. След като купих сламената Мицци ми е ясно, че моите евро не ми са достатъчни да купя кой знае какво, но аз и без това не съм по празни покупки. Искам да взема нещо, което за дълги години ще ми напомня за пътуването ми. За тази цел трябва да се пообиколи малко из центъра и се появяват армаганите ми. Взимам диск с музика на орган, да ми напомня за концерта, на който бях. Търсим обаче и да е с Глориоза, едно тържествено и величествено звучене над Ерфурт (сега вече и в Пловдив) и другите камбани в “ Св. Мария“. Комбинираме и с Бах, на когото утре ще видим родния дом в Айзенах, има и от чувания само Куперини, от Менделсон, за когото не знаех, че е писал и за орган. Придобивката е на цена почти 17 евро, но е върхът!

Намислила съм да купя бирени халби с капак, типично немско нещо. Предлагат ми да е на другия ден в Айзенах, но няма да са с ерфуртски надпис. Намираме много хубави, стабилни, керамични, с двете катедрали и надпис “ Ерфурт“. Но всяко хубаво нещо си струва еврото – по 20 са. Решавам да взема две – за Ямбол за дъщерята и за Пловдив за синовете. Ще се редуваме в пиенето на бира!

Това е пазаренето ми, още и някои дреболийки за приятелки като подложки за чаши и други. За нас също има четири подложки – с котенца, за пред компютъра най-вече, че там се пият кафетата. На внучетата са две от тях.

Пак стана дълъг туристически ден! Да се прибираме, че утре сме в Айзенах. Пътуваме към вилата, купуваме това – онова за ядене и се прибираме, все още огрени от залязващото Слънце. Разполагаме се на терасата, хапваме и пийваме, слушаме Глориозата, чак комшиите ме поздравиха за чудесния избор.

Да спим бързо, че утре е последният тежък ден!

9 юни 2005 г.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван