Рекламните изкушения ни правят нещастни, недоволни, завистливи.., но това е друга тема. Та, захласната по Джони Деп в „Карибските пирати“- чат – реклами. Измъквам се от удобното си местенце, за да задоволя някои телесни потребности и да прескоча рекламите и чувам – зъбчата железница ще те изкачи на планината Шарфберг и то къде – в Санкт Волфганг. Леле, това предколедно предложение не трябва да пропусна.
Времето през неделния ден е благосклонно настроено към нас. Вместо типични за Алпите снежни бури и виелици приветливо се усмихва слънцето, надничайки любопитно през няколкото облачета. Приятно развълнувана се впускам в пътешествието.
Санкт Волфганг е едно от най-съблазнителните места за туристите от цял свят – перлата на прословутото езеро Волфгангзее, перлата на Горна Австрия. Разположено на северния бряг на езерото, в подножието на планината Шарфберг, селището привлича туристи, вдъхновява творци и филмови дейци с разкошна природа, чиста езерна вода, романтични улички,богато украсени къщи, луксозни хотели, атрактивни развлечения… абе,много работи.
В центъра на селището с хилядолетно достойнство се издига църквата „Валфарскирхе“ на бълг. „Място за поклонение“. Според преданието тук са идвали много поклонници да се молят на Свети Валентин и да се лекуват.Извън църквата има построена чешма с лековита вода – „Чешмата на поклонниците“. Огромна коледна елха, украсена с лъскави топки, конкурира по височина на енорийската църква. Клоните й всеки момент ще прегърнат църковната сграда и коледните играчки ще заподскачат по стените й. Много красиво. Оказа се, че такива големи елхи има на доста места из Волфганг.
Спускаме се по централната уличка. Набързо разглеждаме изкусно направените от дървени фигури с човешки размери коледни сцени „Раждането на Исус Христос“, „Трите светии“ и ангели пазители. Промъкваме се през базарчета, хора, файтончета с коне. Туристите /по мързеливите/ могат да се повозят на файтон, както през кайзерско време и да разгледат красивото селище без да си търкат подметките.
Самият кайзер Франц Йозеф също не липсва. Стърчи пред някои магазин или забележителност и те насочва с показалеца та да не се объркаш. Каква чест!
На малка гаричка зъбчата железничка търпеливо чака да извози туристите до планината Шарфберг /1783 м/. От 115 години се бъхти машината нагоре-надолу. Настаняваме се в дървените вагончета и потегляме с пълна пара напред. Локомотивът пръхти с по 10-20 км в час. Човек има достатъчно време, за да се радва на великолепната природа. Волфгангското езеро с 13,5 кв.км площ, заобиколено от заснежени планини и гори, блести окъпано от слънцето.
До върха на планината все пак железничката не ни качи. Едно русо, симпатично, кондукторче ни обясни, че през зимата поради многото сняг старият локомотив не издържа до горе, само през лятото. Значи – заповядайте през лятото пак! Спираме на обширна поляна. Дървено павилионче предлага топли напитки. Пием горещ пунш и се любуваме на необятните простори.
По надолнището зъбчатката запрепуска по-бързо. Ако се изпуснем от тия височини голямо търкаляне ще пада. Сещам се за филма с Луи дьо Финес „Кацнал на едно дърво“. Как ли ще изглеждаме с кайзерското влакче цъфнали по дърветата -допълнителна коледна украса. Става ми смешно. Но стига с тоя черен хумор, железницата си има не една спирачка, а три, подсигурена е с всичко и за всички случаи. Необикновено приключение и преживяване, при това съвремие изпълнено с динамика и бързи скорости, носталгичното превозно средство ми направи голямо удоволствие.
Променадата на Свети Волфганг живописно се вие около езерото, място за романтични разходки. В езерото плуват бели лебеди, диви патици и елегантни пътнически кораби. Няколко смелчаци се къпят в открит басейн при нула градуса. Крайбрежната алея ни отвежда към централните улички. Туристи от цял свят надничат по базарите, сърбат горещи напитки, хапват деликатеси. Ухае на тамян, ванилия, печени кестени и мръвчици. Само кебапчета няма – нашите вкусни надути кебапченца ги няма. Задоволявам се с братвурст /печени наденички/, кафе и лебкухен /традиционен коледен сладкиш/.
Смрачава се. Цари предколедно настроение. Коледната украса блещука. Носталгично, романтично и красиво. Оказва се, че в рекламите все пак има нещо практично, нещо добро. Но за мен това са само рекламите свързани с туризъм и пътешествие.
Остави отговор