Автор: Джейсън Смарт

Има нещо смущаващо в това да стоиш до празна карета за багаж в странна страна, без собствения ти багаж. По – лошото е злокобният шум на тишината след спирането на конвейера за багаж.

С Латвия на Юг, Русия на Изток и Финландия на един хвърлей на Север, Естония предлага голяма смес от източно европейски вкусове, но с отличителния скандинавски привкус. Нашето приключение започна на Летище Манчестър.

„Съжалявам, господине”, каза жената зад гишето за билети.”Опасявам се, че вашият полет е бил анулиран. Но, не се тревожете; резервиран ви е друг. С Finnair до Хелзинки, от там до Талин. Всъщност ще пристигнете дори  половин час по-рано. След  така направената сделка, тръгнахме да си чекираме багажа.

Мястото, където отседнахме в Талин беше Reval Hotel Central. След като обяснихме за проблема с багажа, рецепционистката ни каза, че няма да има никакъв проблем.”Някой ще го донесе по-късно. Ще го пазим при нас, не се безпокойте. И понеже нямаше какво повече да направим отидохме да търсим забавление за вечерта.

Първата ни спирка беше Скотланд Ярд. Направен в стила на щаба на известната лондонска полиция, барът имаше дори британски полицай, шляещ се наоколо. Поръчах първата си естонска бира – чаша освежаваща ”Saku Original”. Струваше 45 крони (около 2 лири или 3.70 долара) само малко по-евтина беше отколкото в Англия. Най-вероятно планираното въвеждане на еврото през 2008 има нещо общо с неотдавнашното увеличение на цените.

Следващата сутрин в един красив слънчев ден, започнахме рано деня си. Разходката в стария град започна на от Viru Gates. Тези 2 живописни кули са всичко, което е останало от някогашната обширна система от градски стени. След като ги минахме бяхме смаяни да видим ресторант на Макдоналдс. Достатъчно лошо беше, че го има изобщо, но в стария град, някак си  изобщо не беше на място. Равнодушно продължихме, внезапно осъзнавайки, че вървим по средновековна павирана улица.

Известна като Пътя на Св. Катрин, улицата се счита за най–живописната в Талин. Тя се състои от ред от сгради от петнадесети, шестнадесети и седемнадесети век. Взирайки се през отворения вход на една такава сграда, можахме да видим някой да духа през тръба, с която щеше да изработи орнамент от стъкло. Спряхме се за известно време да се полюбуваме на работата му преди да продължим.

Живописният площад на Общината буквално гъмжеше от хора. Културното сърце на Талин е използвано като пазарно място поне в продължение на 700 години. Освен за пазари, площадът е служил за място за провеждане на турнири, фестивали и екзекуции. Едно добре запомнено обезглавяване е на свещеник на име Паник.View of the market square from town hall tower

„Тук пише”, обърнах се към Джоди, „че този Паник се напил страхотно и решил да си поръча една палачинка от гостилницата. След като я опитал заявил, че е ужасна и накарал сервитьорката да му донесе друга. Не харесал и втората и започнал да губи търпение. Когато и третата му се сторила ужасна, се разярил, грабнал една брадва и съсякъл горкото момиче.”

Джоди изглеждаше шокирана.

„Мисля, че ще пропусна палачинките в Талин”

„И още,” добавих, „Паник е бил обезглавен някъде близо до аптеката. Нека да видим дали ще намерим точното място.”

Аптеката на Площада на Общината се намира на ъгъла на площада. Представлява тясна сграда, която за пръв път е спомената през 1422 година. Все още е действаща аптека, което я прави една от най-старите в Европа. „И къде е бил екзекутиран?” попита Джоди.

„Търси два дълги камъка на земята, които са под формата L.”

Никой от нас не успя да ги открие. След още няколко минути напразно търсене се отказахме. Най-вероятно бяха закрити от масите на някое от многобройните кафенета, които бяха окупирали площада. Решихме да седнем в едно от тях. Намерихме добро място на слънце и зачакахме прекрасната сервитьорка да дойде да вземе поръчката ни.

Докато си пийвахме питиетата се разгледахме около нас. Кафенетата заемаха почти три четвърти от площада, а останалата част се заемаше от импозантната сграда на Общината. Според данните тя е била построена през 14 и 15 век. Точно под покрива се виждаха две водосточни тръби под формата на дракони. Много интересно. След около половин час вече крачехме към църквата Свети Дух.

В сравнение с други църкви в Стария град тя е по-малка, но е важна част от историята на Талин. Първите служби на Естонски са проведени тук през 16-ти век, а един пастор на име Йохан Коел публикува първата книга в Естония. Но най-интересната особеност на църквата е часовникът й в бяло и златисто. Поставен през 17-ти век той е най-старият обществен часовник в Талин. Точно отсреща е музеят Марципан. След бързо разглеждане отново бяхме на улицата, с пътеводител в ръка.

Скоро се озовахме на кръстопът. По средата се намираше Котешкия Кладенец. В Средновековието той е бил основен водоизточник за града. Но след известно време хората започнали да вярват, че в него се е заселил воден дух, комуто трябва да принасят редовни жертвоприношения, за да не се ядосва. В зависимост от това кой пътеводител четете, ще разберете, че този дух е причинявал или наводнения или е карал кладенеца да пресъхва. За щастие, през 19 век кладенецът излязъл от употреба и бил покрит. Днес, едно кафе се намира точно срещу него.

Докато се изкачвахме по една стръмна улица към Toompea Hill, минахме покрай Kiek in de Kök, голяма, средновековна бойна кула. Буквалният превод на името й е „надзъртам в кухнята”, тъй като войниците, които били на пост на върха й, можели да надничат през близките комини и да надзърват в кухните. Днес, кулата е музей и  има експозиция на предмети, свързани с историята на Талин.

Пет минути по-късно се озовахме на Тумпе (Куполния хълм). В исторически план, стръмните му склонове са били естествена защита от нападатели, а освен това предлагат и панорамна гледка към града и пристанището. Замъкът Тумпе бил построен от датчаните през 13-ти век. Крал Валдемар Втори нахлул от север и в крайна сметка победил. В чест на победата бил построен замъкът. От този момент започнали седем века чуждо владичество в Естония.

Куполът на православната катедрала се откроява сред забележителностите на Тумпе. Проектиран е от архитект от Санкт Петербург през 1900 година, като символ на владичеството на Русия, но днес това е просто един красив храм за поклонение. Вътрешността му е също така красива. Навсякъде могат да се видят мозайки, религиозно изкуство и необикновени икони.

В центъра на Тумпе се издига Куполната Църква, официално наречена Катедралата на Дева Мария. За първи път се споменава в историята на града през 1233 година. През 1684 година опустошителен пожар я разрушава. Скоро след това е построена новата църква, която може да се види и днес.ortodox cathedral

По обратния ни път към Стария Град обърнах внимание на Джоди върху колите в Талин. „Всички са нови и модерни. А погледни и към крановете. Има строежи навсякъде. Талин кипи.”

„Аз пък забелязах друго,” каза Джоди. „Няма боклуци. Погледни.” Тя беше права. Не можех да си спомня някога да съм посещавал по-чист град. Със сигурност всеки един град в Англия трябваше да се срамува.

По-надолу по Пик Стрийт, най-дългата улица в средновековен Талин, стигнахме до Къщата на Братството на Черноглавците. Братството е било гилдия от млади, несемейни търговци, които до голяма степен властвали над средновековен Талин. Организирали тържества и турнири, както и се грижили за организиране на защитата на града. Днес, сградата буди интерес с красиво изографисаната дървена порта.

Още по-надолу по улицата стигнахме до Трите Сестри. Великолепно реконструираните къщи от 15-ти век са невероятно чаровни. Всяка една е малко по-малка от предходната, оттук произлиза и името им. Днес, Трите Къщи са луксозен хотел.

Точно до тях се намира внушителна арка известна под името Великата Крайбрежна Порта. Това е една от двете остана ли до наши дни средновековни порти на Талин, другата е Портата Виру на другия край на града. До портата е известната Кула на Дебелата Маргарет, наречена така поради факта, че за времето си е била най-широката сграда в Талин. С огромната си оръдейна кула и петметрови дебели стени, Дебелата Маргарет осигурявала страховита защита срещу нападения. Днес, в кулата се помещава Естонският Морски Музей.

Накрая направихме кръгом и отново поехме по Пик Стрийт. Първата ни спирка по пътя беше църквата Свети Олев, най-голямата средновековна постройка в Талин. Тя има богата история. Преди петстотин години на църквата бил поставен висок връх, което я направило най-високата сграда в света по това време. Но от височината произлезли някои проблеми. Върхът действал като много добър гръмоотвод, който привличал светкавиците. Три пъти горяла сградата до основи преди да поставят най-накрая по-нисък връх. Но дори и така, тя все още била подходяща, за да се използва от КГБ за поставяне на антените им за комуникации.

След това се отправихме да търсим загадъчната квартира на КГБ. По време на съветските времена на Пик Стрийт номер 59 се е намирало най-мразеното здание в Талин. Хиляди хора били разпитвани там и впоследствие или разстрелвани или пращани в Сибир. Докато се приближавахме към сградата двамата с Джоди осъзнахме, че всъщност вече два пъти бяхме минавали покрай нея. Толкова сливаща се с пейзажа беше сградата, че не беше трудно да се пропусне. Една от чертите й беше особено зловеща. За разлика от всяко едно друго здание по улицата прозорците на мазетата на Щабквартирата на КГБ бяха зазидани. Не беше трудно да си представим защо.   KGB Headquarters

Отдалечавайки се от бившата Съветска сграда се натъкнахме на странна гледка. Високо на покрива имаше една особена статуя на мъж с монокъл, който гледаше надолу. Според една от забавните теории тя била поставена там от ревнива жена, която искала да изкорени навика на съпруга си да шпионира дамите от отсрещната сграда, които играели балет.

Няколко метра по-близо към центъра на Стария град се намира Великата Сграда на Гилдията. От 14-ти век, сдружения на търговци и занаятчии играели важна роля в обществения живот на Талин. Колкото по-важна била гилдията, толкова социалният статус на членовете й бил по-висок. Сградата на Гилдията принадлежала на най-богатата гилдия и откакто била завършена през 1410 година не е променяна. Днес тук се помещава Естонският исторически музей.

Един отговор

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван