Автор: Джейсън Смарт
С какво точно е известна Финландия? На първо място, с това че е домът на Дядо Коледа, който си отглежда елените в студа, в северната част на страната. След това трябва да споменем пилотите от Формула 1, Мика Хакинен и Кими Райконен. А и да не забравяме фирмата Нокия. Не е зле, като за най-рядко населената държава в Европейския съюз.
Хелзинки е най-северната европейска столица. Намиращ се между Швеция и Русия (и двете държави по някое време са властвали тук), градът е изпитал своят дял от несгодите по време на съществуването си, но откакто е отвоювал независимостта си от Русия през 1917 г., той процъфтява. Анжела и аз щяхме да посрещаме Нова Година по финландски. Автобусът за центъра на Хелзинки беше удобен и евтин. Хотелът ни,Simonkentha Scandic, се намираше на много добро място. Вече беше тъмно, когато пристигнахме на централната автогара, но ни отне само няколко минути да намерим хотела.
На следващата сутрин, 31-ви декември, станахме, закусихме и излязохме на разходка. Бяхме си мечтали за снега и скрежа над Хелзинки, но всъщност ни дойде в повече. Небето беше навъсено и ниско – един от тези дни, за които знаеш че няма да настъпи подобрение на времето. Въпреки, че беше почти 10 сутринта, слънцето едва беше изгряло преди малко повече от час.
„Не бих могла да живея тук през зимата“ каза Анжела, докато вървяхме към центъра. „Обичам да има повече слънчева светлина отколкото тук.“
Аз кимнах в знак на съгласие. Нищо чудно, че Финландия беше десетата страна в света по брой на самоубийства. „Мда… а и слънцето залязва в 3:15 часа“.
Стигнахме до Площада на Сената и пред нас се откри впечатляващата катедрала Хелзинки. Построена през 1852 г., тази великолепна катедрала е една от главните туристически забележителности. Стояхме и й се наслаждавахме, а площадът пред нас се подготвяше за нощното празненство. В единия край на площада имаше огромен екран и още по-огромна сцена. По-късно тази вечер ние щяхме да се върнем тук, но за момента само се увихме по-здраво с шаловете си, нахлупихме си по-надолу шапките и се отправихме към нови обекти.
Друга известна забележителност на Хелзинки е катедралата Успение. Тя е проектирана от руски архитект и е построена през 1868 г., и е най-голямата източно православна църква в западна Европа. За съжаление Анжела и аз не можахме да влезем в катедралата. Тя беше затворена, както всеки един понеделник през зимата. Всъщност, това не беше единственото място, което беше затворено. Музеят на дизайна, който много искахме да посетим също всеки понеделник не работеше. Затова разгледахме картата и се насочихме към следващият туристически обект.
„Обърна ли внимание на хората наоколо?“, казах аз, докато се мотаехме по един хълм по пътя за пристанището. Имах предвид външният вид на някои от финландците, с които се разминавахме.
„Имат тъмна коса, а не руса, както на хората в Швеция или Дания. Изглеждат като онази певица от Исландия – Бьорк.“
Много скоро стигнахме брега на морето, над който се извисяваше Президентският Дворец. Пред него имаше стражи, които изглежда не обръщаха внимание на студа. Точно до тази импозантна сграда се намираше Пазарния площад, който през лятото привлича много туристи, но сега, посред зима, само няколко смелчаци бяха дръзнали да отворят сергиите си. Все пак ние разгледахме сергиите на открито – имаше някои интересни сувенири и риби – след което потърсихме убежище от студа в закритата част на пазара. Там разгледахме още сергии с пушена риба, сирене, мед и различни произведения на изкуството.
На края на Пазарния площад се намираше терминала на ферибота за остров Суоменлина. Докато се приближавахме видяхме електронен надпис, който съобщаваше, че до тръгването на ферибота остава по-малко от минута. Втурнахме се през пристанището, успяхме да си купим билети и се метнахме на малкия ферибот. Предстоеше ни около петнайсетминутно пътуване.
През 18 век остров Суоменлина е бил морска крепост. По време на шведското владичество тук са били построени множество укрепления, казарми и лабиринт от тунели, които са имали за цел да възпрат руското нашествие. В края на краищата това се оказало просто загуба на усилия. Руснаците без особени усилия завладели острова.
Църквата на острова беше доста интересна. Отначало ни се стори доста скучновата, но се оказа, че съвсем не е така. На първо място, навсякъде около църквата имаше наредени оръдия, свързани с вериги. А куполът на църквата едновременно служеше и като фар – единственият такъв случай в света, според табелата отпред.
Днес около 900 души обитават острова целогодишно. Имаше и множество музеи, магазини, кафенета и тунели, които биха могли да се разглеждат, ако времето беше по-добро. С Анжела стигнахме до северния край на острова, откъдето се откриваше панорама към Балтийско море. А то изглеждаше мрачно и неприветливо. И точно тогава започна да вали.
„Нека да се връщаме,“ каза Анжела, след като дъждът започна да се носи хоризонтално и да брули лицата. „Замръзвам!“
Аз кимнах в знак на съгласие и се опитах да си стопля ръцете. „Наистина не е най-доброто време за разглеждане на острова…Хайде!“
Остави отговор