Аневско кале

Автор Иво Сотиров

В България има много забележителности, които както се казва, са на пътя, спираш колата на паркинга, примерно пред ЕМО Етъра в Габрово, вземат ти по левче за паркинг и за вход и си вътре. Разглеждаш, сядаш в ресторанта и си изкарал един приятен ден. Наистина Етъра е едно прекрасно място – всеки българин трябва да го посети.

Не за такива забележителности ще ви разкажа аз, а за такива, които са посещавани от много малко хора, поради ред причини – че са трудно достъпни, че са диви и се срещат всякакви животни най-вече бездомни кучета, че не са популярни /ровил съм се в интернет с часове, за да намеря нещо, за което съм чул само слух/.

Аневско кале

Аневското кале е на сравнително лесно място. На изхода на Сопот, посока София, има табела и пише “3 километра асфалтов път” и стрелка. Като се погледне по посока на Стара планина, калето се вижда.

След трите километра асфалтов път има около един километър мек път и се стига до тази църква.

До тук с автомобила! Поне има сянка и мястото е удобно за пикник – на когото не му се върви остава тук, за да приготви пържолите и да потопи бирата в потока. Другите си вземат вода, фотоапарати и тръгват нагоре – има някаква горе-долу очертана пътека. След около час ходене, на места пътят е много стръмен и се преодолява на “четири крака”, стигаме до калето от запад.

Аневско кале

Калето е много добре запазено – на места стената достига височина 14 метра.

Стени на Аневско кале

От горе се открива невероятна гледка към Сопот и към село Анево.

За около един час се разглежда калето, от което са запазени една бойна кула, част от крепостната стена и основната част.

След това може да се слезе право надолу към потока, много е стръмно, но си струва! Покрай самия поток е много красиво, на места се образуват живописни водопадчета.

През цялото време се вижда калето буквално над главата ти, като в асансьорна шахта. Покрай потока се стига до мястото за пикника – пържолите са изстинали, но бирата е студена.