На следващото утре се отправихме към вр. Свобода. Минахме през село Давидково, на чийто площад гордо се изправя българското знаме. Снимахме красивата църква и продължихме. Стигнахме подножието на вр. Свобода. Поехме по 680-те стъпала към него. На почивката видяхме дърво, по което имаше закачени платнени ивици. Узнахме че е обичай за здраве.
Стигнахме върха и пред нас се откри поредната неповторима гледка. Този път към Пампорово. От местни жители разбрахме че сме близо до най-високото селище на Балканския полуостров: с. Манастир. Посетихме и него. Наистина е малко, но пък с хубава църква.
Върнахме се в Баните, където компанията реши че е наложително да идем до яз. Кърджали. Отново се настанихме по колите и тръгнахме. Озовахме се от отсрещната страна на х. Боровица. В левия ръкав се влива р. Арда, а в десния – р. Боровица. В средата се намира средновековната крепост Патмос. Отдясно е х. Боровица. След което посетихме началото на язовира – там където се влива р. Арда. Последната отправна точка за деня бе с. Китница.
За последния ден от почивката бе отредено посещение на Златоград . Закусихме и се запътихме към града. Минахме през Неделино и спряхме в Старцево за да видим щраусите в близката ферма. Комбинацията древни птици и родопски гледки си я бива. Отблизо птиците изглеждат страшничко. Имахме дори късмета да наблюдаваме оплождане на яйце, което както после разбрахме е изключително здраво, за да може да издържи поне 250 кг върху себе си.
