Отправихме се към Златоград. Внезапно заваля и се подслонихме в механа „Водениците“, където баклавата е с локум. Много сполучливо според мен. Дъжда поспря и ние тръгнахме към каменните гъби в близост. Сравнени с тези до с. Бели пласт не са така истински, но не им отстъпват по оригиналност. Открихме костенурковидни образувания, водопадчета в неизменните родопски красоти.
Пътешествието приключи в стария град на най-южния град на България – Златоград. Видяхме камбанарията на църквата на най-старото килийно училище, идеалното място за сутрешно кафе, най-старата поща в България, разходихме се по калдъръмените улички и доволно изморени опитахме родопската мелба (изцедено к. мляко с мед и сладко) в близката механа, където снимахме стария град отвисоко.
На другия ден се прибрахме в София. За пореден път се чувствам изумена от огромното разнообразие впечатления от онзи край. И съм сигурна, как видяното през почивните дни е една малка частица от неповторимия родопски мотив.
