Юедзиан – нова кула на шестстотин години
Градската стена от времето на династията Мин се е изтегнала около Лъвския хълм, висок 78 метра. В 52 – метровата кула на върха му са изложени реликви от онова време и други – в памет на Джън Хъ – първият китайски мореплавател.
През 1360 г. Лъвският хълм е бил място на битка, която е проправила пътя на династията Мин. Мощта на 80 – хилядната армия под командването на бъдещия император Джу Юанджан е надделяла над 400 – хилядната войска на Чън Иоулиан. Няколко години по-късно, през 1374г. Джу Юанджан (император Хону) решава да построи кулата Юедзиан. Той е съчинил поема за нея и е наредил много студенти да пишат по тази тема. За беда строителството й скоро било прекратено за неопределено време и кулата е съществувала само на хартия повече от шестотин години. Строежът й отново започва през 1999 г. и е приключил за две години. Днес тя е един от най-важните обекти от националната база за патриотично възпитание със своя забележителен стил от династията Мин и класическа императорска направа.
Докато изкачваме стълбите към кулата, ей такива усмихнати лъвчета – всяко различно – ни придружават от двете страни. Те са духове – пазители на старината. По ръба на стрехите се виждат фигурките на деветте превъплъщения на дракона, който пък е символ на императора. Точно под покрива блести орнаментна украса, изрисувана с познатата вече техника „златна диря“. Ръката на времето ни носи нагоре към върха, откъдето гледката към Реката е най-хубава. Сводестият мост на снимката е първият мост, прехвърлил Дългата река, сега призрачно изплувал от мъглата.
Отминаваме приятелките, позиращи за снимка и множество още туристи. Потокът от хора е непрекъснат. На входа на кулата спираме, омагьосани от украсената с източен вкус фасада – кралско синьо, благородно червено и над всичко – споменатата „златна диря“. Прекрачваме високия праг, потъваме в отдавна отминалия, но незабравен азиатски свят, когато времето се е отмервало от слънцето и дълго съзерцаваме богатството и мистиката на вътрешната декорация. Императорските портрети крият зад строгите погледи разкази за кървави баталии и за нажежени страсти под източната маска на спокойствието.
На втория етаж радва окото изложба на съвременно и традиционно китайско изкуство – акварели и калиграфия; загадъчно се усмихват изрисуваните речни камъчета – яйца.
Специална зала е посветена на Джън Хъ – първият китайски мореплавател, изследовател, дипломат и флотски адмирал. Така както ние учим имената на европейските мореплаватели и техните открития, така и за китайците е славно името на техния откривател, първи стигнал до бреговете на Африка и направил я позната за азиатския свят. Джън Хъ е имал голямо количество от огромни кораби – много по-големи от всеки дървен кораб в историята. Те са строени в Лондзианската корабостроителница на юг от Лъвския хълм и са плавали по Яндзъ и в морето направо от там. Адмиралът е командвал флотилия от 62 големи и двеста по-малки кораба. С нея той е направил седем експедиции в Индийския океан, наричан от китайците Западния океан от 1405 до 1433 г. – по-рано от Магелан и Колумб. В чест на тези пътувания император Джу Дъ е наредил да се построи храмът Дзинхай и двореца Тианфей в западната част на Лъвския хълм. В последните си години Джън Хъ е живял в този дворец и е отглеждал разнообразни редки растения, които е донесъл от чужбина.
Спираме пред макета на неговия кораб, който е бил дълъг 138 метра и широк 56 метра, с девет мачти и дванадесет платна. Той е бил най-добрият в своя клас в историята на корабостроенето по онова време, твърдят китайците. И днес платноходът е с впечатляващи размери и може спокойно да се конкурира със съвременните кораби – това е и експертното мнение на съпруга ми, специалист в този бранш.