НИМ откри нова постоянна експозиция в Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“

На 18 юни 2026 г. в двора на Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“ беше
тържествено открита новата експозиция „Икони и утвар от църквата на Земенски
манастир „Св. Йоан Богослов“. Събитието събра представители на местната власт,
жители и гости на гр. Земен, както и специалисти от Националния исторически
музей.
Церемонията беше открита от ученици от гр. Земен, които представиха
стихотворения и разкази, посветени на историята и духовното наследство на родния
си край. Новата експозиция бе официално открита от директора на Националния
исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, която изрази своята благодарност към
всички колеги „които се постараха да бъде осъществена тази наша идея, за да може
цялостното преживяване на нашите посетители в Земенски манастир да бъде още
по-богато, още по-информативно и още по-красиво“. Към присъстващите се обърна и
ръководителят на Отдел „История на България през Възраждането (XVIII – XIX в.).
Етнография.“ д-р Димитър Василев, който представи концепцията и съдържанието
на експозицията и благодари на всички колеги, които „ежедневно работиха и ще
продължават, за да може манастирът да разполага с тази експозиция“.
Настоящата експозиция представя елементи от иконостаса на Земенската църква,
църковна утвар и дарени от богомолците икони, които са част от вътрешното
пространство на църквата до втората половина на XX в. Голяма част от тях са
поръчани и платени като дар за църквата от отделни миряни или занаятчийски
сдружения. Датирани надписи с имената на дарители присъстват на почти всички
икони. Представената в изложбата църковна утвар (предметите, употребявани по
време на литургията в църквата, но и тези, които са били част от интериора на храма
– свещници, кандила и др.) са с висока художествена стойност. Експозицията няма за
цел да пресъздаде възстановка на иконостаса и интериора на църквата, а е
създадена, за да разкаже и представи пред посетителите на музей „Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“ културни ценности, свързани с една позабравената част от новата история и съществуването на този бележит за българското културно наследство и история паметник

Реализирането на проекта е резултат от съвместната работа на екип от специалисти
от Националния исторически музей, сред които Мина Мегала, д-р Вера Атанасова,
Кристин Милева и целия екип на Централна лаборатория за консервация и
реставрация, допринесли съществено за неговото осъществяване.