Автор: Симеон Тодоров
Преди две години един приятел, който има строителен бизнес в Узбекистан, Казахстан и …Афганистан ме покани за консултант. Пътува се с кола до Истанбул, направо на летището. Там на определено гише се носи пакет с овче сирене, две петали телешки суджук и две бутилки гроздова на наш изселник от силистренско. С това, без всякакви предварителни заявки ти се дава (продава) билет за където искаш, и ти се аташира турско циганче да ти носи куфарите.
Летището „Ататюрк“ в Истанбул е грандиозно. Покритият многоетажен паркинг е точно срещу чекинга. Трафикът – невероятен. Полетът от Истанбул до Ташкент продължава четири часа и четиридесет минути. Обратният полет – пет часа и половина. Стюардесата ми обясни: на връщане цепим движещия се със земята въздух от запад на изток. Изучих Ташкент от Гугъл и знаех къде е офисът на фирмата, в която отивах. От фотофорума им се свързах с първата попаднала „форумка“, като реших, че ще е стара мома без външен чар. Да ви обяснявам ли че познах. Виждам, телефонът й близък по цифри с този на фирмата и споделям. – Че те, казва, са в нашия двор! То бива съвпадения, ама чак толкова…
На летището ме посреща с – познахте – „Деу“ – те там си ги произвеждат – местен шофьор на нашите и много се шашна, като му показвам по кой път да минем. Узнавам, че се е оженил неотдавна (не понасям за минало време „скоро“. То е за нещо предстояще!). Питам построил ли си е къща. -А, не! Аз още оградата не съм завършил!
Там оградите са 2-3 метрови. Във вътрешния двор тече всичкият семеен живот, скрит от чужди очи…
Бил съм в Узбекистан като студент преди (спокойно!)… петдесет!! години и основен интерес за младите дипломанти представляваха „фустите“, както казва Иван – мой приятел и наставник в живота. За други впечатления не стигаше времето.
А за любителите ще кажа: кръстоската между местни хора и европейци дава страхотни красавици! Тука те са една трета от населението. („Великият“ агроном Мичурин все кръстосвал сортове , че да получи ябълки като нашите. Не е известно дали е успял, обаче: вечер все кръстосвал на жена си краката и …останал без деца!)
Узбекският е един от тюркските езици с много понятни думи за тези, които знаят стотина турски.“Узбекистон Хава Йоларъ“: хава – въздух, йолу – път по турски. Какво да ми превеждат. Возят ме край Парламента с националното им развято знаме. Ловя се на бас, че ще кажа как е по тяхному знаме. -Байряк! Казвам и ставам силно техен човек.
На 80 километра източно от Ташкент в планината Тян-шан, на река Чирчик има построен голям язовир, където в жегите лятос си почиват тези, които могат да си го позволят. Недалеч е прочутият ски-курорт Чимган.Турците са построили четири-пет внушителни хотела за по около три, три и половина звезди. Но освен плуване и риболов, няма какво да се прави.
Моят човек строи „Развлекательный комплеск“ с боулинг зали, спортни арени, фитнеси, сауни и други СПА неща. (Изрових в Мрежата етимологията на СПА. SPA – Sanus Per Aquam – здраве чрез вода, и споделям, за да си спестите усилията.)
Стая в хотела, храна с нашите бачкери, от които са пропищяли местните булки и мъжете им. Даже българите – въздържатели вземат по бутилка Слънчев бряг и го изпиват, като са в чужбина. А тези, на които жените не са им правили особено впечатление стават стават жребци-разплодители. Или почват да се хвалят…
Страхотни пържоли, туршия и десетки бутилки айрян в хладилника.
Правя проект, за който бях поканен. Преимуществено в резиденцията на моя хазаин – Димо, който строи тук, както казах. Живеем в хасиендата му. Сграда на два етажа в двор от три декара, с поливана и стригана ливада, цветя и… бананови …не, не дървета, нещо кото фикус с големи листа. Градинарят ги очисти – все едно не издържат жестоката зима, а по тях имаше бананчета, като фъстък големина.
На първия етаж два хола по стотина квадрата. За пушачи и за не-. Прекрасно обзаведена с всичко кухня и баня, тоалетни. На втория – апартаменти и стаи за гости. Газовото отопление бичи ден и нощ.
Остави отговор