Автор Венцислав Жеков
Българската земя е обсипана с исторически и археологически паметници. Доказателство за това са не само направените уникални археологически и исторически разкрития през последните години. Един от тези паметници е свързан с Крали Марко.
Става дума за стъпките, или въобще топосите, които носят името на славния герой. В драматичното историческо битие на българския народ се ражда мечтата за свободен и достоен живот, въплътена в образите на изключителни личности, олицетворяващи най-значителното от ценностната ни система. Един от тях е този на Крали Марко, който съчетава физическа сила и висока нравственост, а това го превръща в идеал. Образът на Крали Марко в народния епос има многопосочни внушения, той е не само нравствен критерий и коректив, но и мечта, надежда, призив за борба, справедливост и свобода.
Самият образ на Крали Марко има апотропеен характер. Той предпазва хората от беди и закриля бедните и слабите. Алюзията с християнската религия е повече от директна. Местата, които носят името на Крали Марко в България са много. Такива има в тракийското светилище „Беглик Таш“, край Айтос, на хълма Хасар между селата Ябълково и Сталево – недалеч от Димитровград, в Ямболско и на много други места. Едно от тях обаче има и втори пласт история, който твърде интересно се наслагва върху първия, и върху още един – от римско и тракийско време. Става дума за хълма Хасар. Тук наистина е натрупана история и тя трябва да бъде разчленена, за да се проследи правилно и последователно стратиграфията.
Село Ябълково е тракийско селище, в чийто околности са намерени останки от древни жилища и фрагменти от ранна керамика. Селото е било част, или покрайнина на град Мода Касаба, разположен на изток и югоизток от възвишението Хисар, или Хасар. Недалеч от селото се намира и Чуката – възвишение, което иманярите отдавна са „изследвали“. Вероятно това е тракийска могила. Хълмът Хасар е едно от малкото възвишение в околността, освен споменатата Чука. Именно от Хасар, според легендата, цар Иван ІІ Асен на 9 март 1230 г. наблюдава битката при Клокотница. В чест на победата на българите над Теодор Комнин и в памет на загинали, жителите на тогавашното село Бона Касаба, издигнали параклисът „Св.Св.Кирил и Методий“ на върха. 
Днес там също има действащ параклис, а в непосредствена близост до него се намира скала, върху която се твърди, че има кралимаркова стъпка.
Тук трябва да се направи едно отклонение, за да се обясни историчността в легендата. А според нея Крали Марко бил толкова силен и стъпвал толкова здраво, че дори и в скалите оставял следи от ботушите си. На повечето места тези следи са от порядъка на 30-40 см. и наистина имат формата на стъпка от ботуш. В плоските скали на тракийското светилище „Беглик Таш“ са изсечени каменни кръгове, вени, които също се наричат Маркови стъпки. В тях винаги има вода, дори и в най-сухите времена. Ето я връзката на легендата за Крали Марко с тракийската митология в „Беглик Таш“. Не е изключено, след като цар Иван ІІ Асен е използвал възвишението за наблюдение на битката при Клокотница, траките също да са използвали това място за подобни начинания, а защо не и за чисто ритуални действия!? Така се оформят тракийският и средновековният пласт в историята на хълма Хасар между селата Ябълково и Сталево. Днес там все още личат следи от каменни зидове, които обаче са от ново време и твърде вероятно да са били временни, или специализирани военни съоръжения през новото време. Това е и третият последен исторически пласт на ябълковско-сталевския Хасар. А в доказателство на горното е и фактът, че кралимарковата стъпка в тази местност представлява три „вани“ в скалата, които наистина са пълни с вода. Така тракийската митология се „пренася“ в средновековната битност. А самото използване на възвишението, съчетава в себе си история, проследяваща приблизително две хилядолетия.
Остави отговор