Петра – Нашето Търсене на Светия Граал

Автор Мат и Ерин Лил

Петра… едно място, където моментално започваш да се чувстваш отново като дете. Това е нещо, за което винаги си мечтал – да бъдеш изследовател и да намериш изгубен град (сигурен съм, че „Индиана Джоунс и Последният Кръстоносен Поход” е помогнал за това!). Петра, е точно това, изгубен древен град, издълбан в скалите.

Няма много запазени исторически сведения за Петра. Знае се само, че е създаден от Набатейците около 7 век пр.н.е. Какво се е случило с тази голяма цивилизация също е неизвестно. За една от причините за изчезването й се счита голямото земетресение от 5 век, което вероятно е спомогнало за залеза на Набатейското царство.

Тръгнахме рано сутринта, около 7 часа, и се отправихме по протежение на Ас-Сик. Това е дълъг 1 километър „коридор”, който води до известната съкровищница в Петра. Това е огромно ждрело, изваяно от водата в течение на хилядолетия –  понякога доста тясно, понякога широко.

Въпреки, че бяхме гледали много снимки от това место, нищо не може да те приготви за момента, когато завиеш зад ъгъла и гледката се открие пред теб. Невероятна гледка! Изненадващо, въпреки че отвън изглежда като огромна сграда вътре единствено има по-голяма стая и три по-малки на трите стени (за съжаление няма дълбока пропаст с невидими стълби или стая с Кръстоносец и Светия Граал). Определено си личи Римското влияние в цялостната архитектура на града. 

Отправихме се към Кралската Гробница, която се намира малко над „главната” улица. Все така имаше спретнати фасади с малки стаи вътре. Видяхме малка пътечка със стълби и решихме, че ще ни отведе до още гробници. Започнахме да се изкачваме, но стигнахме още стълби…и още стълби. След кратка закуска по средата на пътя разбрахме, че сме се изкачили доста нависоко – защо да се отказваме сега? (Индиана Джоунс щеше ли да се откаже? Не, разбира се!) И така, след още един час катерене се озовахме на върха на планината откъдето можехме да погледнем надолу към Петра (докато пиша това все още съм страшно доволен от себе си!). Всичко което мога да кажа е да разгледате снимките, за да добиете представа колко нависоко се изкачихме.

Изненадващо, обядвахме вкусно в ресторанта вътре. Традиционни близкоизточна ястия, състоящи се от порция ориз Сафрон с агнешко, фалафел, хляб и страхотна салата. Тъй като се бяхме катерили в продължение на, може би, 5 километра и разлика в надморската височина от няколкостотин метра, решихме че нямаме сили, за още едно изкачване до известния манастир.

Той се намира на около 800 стъпала над нас. За щастие, може да се наеме магаре с водач и да се мине по заобиколния маршрут. Въпреки, че това бе доста по-лесно от катеренето все пак си е усилие за тялото понеже се опитваш да се задържиш на гърба на магарето, докато то се изкачва или спуска по изключително стръмни пътеки и разрушени стълби. Моето магаре обичаше да върви бързо и на няколко пъти щеше да ме „катапултира” нагоре докато се спускаше по стръмни стълби. Манастирът е също толкова внушителен, колкото и съкровищницата. Много по-голям е, но не с толкова много детайли. Има малко кафене, където можеше да седнеш и да се наслаждаваш на великолепието, което те заобикаля!

Спуснахме се отново до съкровищницата, а Мат отново се изкачи, за да направи още малко снимки. От тях си личи невероятният размер на фасадите. Така завърши денят ни в Петра. Бяхме леко уморени и мръсни, и беше добре да се приберем до хотела преди вечеря. Ядохме в местен ресторант, където опитахме няколко типични за Йордания ястия и мезе… много вкусно.

Петра е невероятна – това е думата, която я описва най-добре. Жалко е, че толкова много хора пропускат възможността да я посетят поради неоправдан страх от Близкия Изток. Това, което ще намерите тук е една чиста страна и прекрасни хора.