Автор Радослав Райков

От самолет Осака изглежда като хаос от цветове на череши, бетон и ориз…, но когато самолетът се приземи и ако не получите сърдечен удар от погледа, с който ви пронизва японският митничар, Осака ще ви се представи в една съвсем различна от познатата ви светлина.

Осака е вторият по големина град на Япония и се намира в Осака.

Да, всички знаем гореспоменатото име като град. И действително, той има около 3.5 милиона души население, като многото канали, които свързват река Йодо с морето са му спечелили славата на японската Венеция. Осака обаче е и най-малката префектура на Япония, разположена на остров Хоншу, обхващаща 1850 квадратни километра, където живеят 8 милиона души. Разбираемо е, че при това състояние на нещата, естественото положение на улиците е задръстването, а от метрото няма как да видите града.

Затова най-добрият начин да разгледате Осака е като тръгнете пеш. Той е разположен в едноименната равнина, която опира северния и източния си край във величествена планинска верига, а южния и западния й район се мият от вътрешното море Сето. Така Осака попада в един същински национален парк, през който описват меандри чудни реки, простират се богати ивици фермерска земя, лилави хълмове трептят в далечината, а вътрешното море Сето е обсипано с малки островчета. Пролетта идва с цъфтенето на черешите, лятото донася зелените корони на хиляди дървета, през есента околните хълмове започват да се къпят в злато, а после да горят с пламъците на червените кленови листа и накрая зимата покрива всичко с пресен, пухкав сняг.

women-394461_640

Равнината влияе по някакъв начин на хората, които я населяват.

Високите планини в двата й края отговарят на високите небостъргачи, мързеливата, бавнотечаща река е в контраст с шумните, забързани улици. Този дух и стил на живот на хората в Осака е вкоренен дълбоко назад в миналото – чак до будистките храмове, гробниците на светци и невероятните градини, подредени с невиждан вкус, пръснати из целия град, внимателно опазвани през вековете за такива като мен и вас, които искат да научат нещо повече за Япония.japan-363606_640
Ако дойдете в Страната на изгряващото слънце през пролетта, ще се насладите на сватбения воал, обгърнал целия град – белите цветове на черешите – /националното цвете на страната/, които се разтварят, разперват и опадват почти веднага с небивала грация. Именно тази грация харесват японците.

В Осака има много забележителности, които на фона на черешите изглеждат прелестно – като замъка на града, гледан от парка около него. Невероятно красиво е, как цветовете на черешите в пълен блясък се открояват на сивите стени на крепостния вал и мътната вода на рова, обикалящ двореца. И в същото време той не е типичен европейски замък, макар да притежава всичко, което са имали и те. Построен през 1583 г. от военния вожд Тойотоми Хидейоши, той е типичен като конструкция за Япония и най-големия от своя вид тук. Днес залите му са пълни с паметници на културата. Осака израства като типичен “замъков град”, защото той е осигурявал стабилността, която в много отношения е била причина за просперитета на града. Ако дойдете през лятото, може да се насладите на японските градини в техния най-сияен вид. Тази в парка Тенои е разположена около живописно езеро и е една от най-пленителните. В центъра й се намира чайната, която придава старинно очарование на градината. Човек може да отпочине в нея, докато наблюдава този вълшебен пейзаж от зелено, розово, жълто… Ако дойдете през есента може да й се насладите най-добре в парка около храма Енмеи, където ще видите и едно от най-старите дървета не само в Осака, но и в цяла Япония. Мощният клен се издига от векове, наблюдавайки паденията и възкачванията на Страната на изгряващото слънце и как неумолимият ход на историята напредва, без да се съобразява с нищо. Е, вярно че вече се е наклонил малко от старост, но всяка година клоните му се отрупват с листа и през есента те светят в жълто, червено, кафяво… и като че ли изглежда по-млад от останалите. А ако дойдете през зимата, трябва веднага да се изкачите на връх Конго /1 125м./, най-високият в префектурата. Той ще ви посрещне с гланцово заледените си дървета, окичени с блестящи висулки, а снегът, като одеало, покрива всичко наоколо и Конго се превръща в зимна приказка, освен в туристически център. За радост на посетителите не само традиционният театър се е запазил, но и тесните, тихи улички, наводнени с малки магазинчета, в които може да намерите ръчно изработени вази, чинии, чаши и всичко от всекидневния бит, представено като декоративно изкуство, което много се цени от туристите, желаещи да притежават в дома си късче от Япония.

osaka-castle-190516_640

Но както е известно, в Страната на изгряващото слънце винаги има недостиг на място – затова голяма част от новите магазини се намират под земята, побрани в дълги аркади, които приличат на същински улици, обкичени с фенери, фонтани, изкуствени водни площи и мостчета. Тук всичко е на разположение на клиента – от безкрайните редици магазини, до скъпите и не толкова скъпи ресторанти, в които човек може да отпочине и похапне суши или някое вегетарианско ядене с ориз.

Бидейки на брега на морето и рибен разпределителен център, в Осака не е проблем да опитате всякакви морски деликатеси /преди това обаче си направете справка с облечените с кимоно и голямата поклащаща се отзад панделка сервитьорки, защото японците ядат всичко, което океанът ражда/.

Такива сервитьорки ще видите, само ако влезете в традиционен японски ресторант, но там пък няма вилици. За щастие обаче в безистените има и френска, и руска, и италианска, и всякаква друга кухня. Особено е чувството на хиляди хора, движещи се по настланите с плочки улици, дълги с километри и с разстояние от 20 метра понякога от пода до тавана под земята. Но особено е и чувството да седиш в парка около замъка на Осака, знаейки че си в сърцето на 3.5 милионен град, без да чуваш нито шум, нито звъненето на факсове и да наблюдаваш цъфтенето на черешите.


Вижте още:

 

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван