Автор: Камелия Недкова
Сещате ли се за онези наситени нюанси на зеленото…? Онези ръждивозелените на тревата около водопадите и върху застиналите вулканични камъни. А дали ви се е случвало малките дървени къщички с триъгълни покриви и остри върхове да ви напомнят за елфи и джуджета? Ако пък сте леко меланхолични и често замислени като мен, то черните пясъци и пръснатите късове ледници по брега ще ви допаднат особено много. Понякога над тях, в небето нощем, можете да наблюдавате северното сияние. И последно – ако студът не ви плаши, а напротив, вашата дестинация несъмнено е Исландия.
Насочвам се натам сама, придружена от една раница с размерите на ръчен багаж за самолет, три пакета солети и един шоколад. Последните – предоставени любезно от доброжелатели, грижещи се за моето добруване или тъй наречения ми wellbeing. Да не забравя и лилавото тефтерче! След 15 посетени държави, най-сетне се усетих, че не е лоша идея да записвам по някое и друго впечатление в него. Следват отрязъци именно от жълтите му странички.
Наричам това пътешествие „Път към себе си“. Доста вярно е, макар да носи силен привкус на класическо клише. Историята започва с гледане на късометражни филмчета от Banff Film Festival в компанията на приятелка. Дават клип за Heiðar Logi, един от малкото сърфисти в ледени води, а именно – в Исландия. Разкриват се умопомрачителни гледки. Истина ли е?!
Следват няколко месеца любопитство около това късче студена земя, разучаване и търсене. После няколко дни чуденки кой би се навил да помръзне заедно с мен там (звучи почти толкова романтично, колкото ако бях предложила тропически плаж или кокос под палмова сянка). Билетите поскъпват. Годината не може да завърши без екзотична дестинация ии… ето на – резервирам четири полета и решавам да се насоча към мястото без чужда компания. Остават два месеца за планиране. Изчислявам най-бюджетното пътуване из една от най-скъпите държави на света и всеки изминал ден се чудя къде и как ще успея да нагъчкам пухеното яке и зимните туристически обувки в ръчния багаж…
Споделям във Facebook слогана Good things happen to those who book a flight и до няколко дни животът ми наистина се насочва към дългоочаквана, мечтана и реанимиращо действаща промяна към добро.
Предизвикателството е да полетя сама. В буквален и преносен смисъл. Да се потопя в пет дни, наситени с емоции и посещение на места, към които искам да се устремя самостоятелно. И в цялата тази еуфория едва не пропускам да оценя, че съдбата (в лицето на близък приятел) ме среща със симпатичен и амбициозен младеж, при това endurо карач… Канена съм на сватба в непосредствена близост до байк парка на Боровец, а по случайност моят познат е по същото време там с малка компания от приятели. Магията се случва и като че ли именно запознанството с един от тях отговаря на частта Good things… от публикацията ми в социалната мрежа. Съдба или карма – знае си работата! Едно от най-сладките неща ще се окаже именно да има с кого да споделя радостта от посетената нова дестинация. Видео позвънявания на любимия, от които се предават неземно красиви гледки от другия край на света – безценно!
Започваме. Един час до Будапеща, 5 часа престой и още 4 часа полет до столицата Рейкявик. В един момент се чувствам леко изморена, но в мига, щом от самолета се разкрива бреговата линия, сърцето ми се пуква и оттам изскачат хиляди сърчица, усмивки и фойерверки. Досега не съм виждала по-красиви гледки. Бурни студени водни маси се разбиват върху катраненочерен пясък по брега. Хълмистият вулканичен релеф е обрасъл с жълто-зелена трева. Извисяват се вулкани, а над случайни полета се издига пара от геотермални изригвания. Удовлетворението от пейзажа ме държи дълго след кацането.
Хващам трансферен автобус от летище Keflavik до Рейкявик. Слизам на Culture House и оттам поемам пеша до хостела. Вдясно е главната туристическа улица. Обърнеш ли се наляво – брегът и красотите му. Не се сдържам да се отбия за по снимка (десет). Там преминава велоалея. Въпреки вятъра и седемте градуса температура на въздуха, бегачи правят дневната си тренировка. Стигам лесно до адреса си. Какво да видя отсреща… музей на фалоса?! Посрещат ме приветливо и ми показват бара и ресторанта – колко удобно! Хвърлям раницата и слизам за по бира долу. Няма какво повече да искам. Не ме притеснява никак дори това, че за първи път спя в стая с още 13 души от различни кътчета на планетата.
Заспивам учудващо лесно, при това на светната лампа и шум от разговори. Оказва се, че всички са пътешественици като мен, всеки със своята различна история и лудост.
Съответно се будя рано, готова за подвизи. Закуската, раничката и старт!