Камбоджа

Автор Том Люси

Има един популярен пътеводител за бакпакъри, написан от американски журналист за Пнон Пен през 90-те, чието заглавие е много красноречиво – „оръжия, момичета и ганджа (Guns, Girls and Ganja). Въпреки че днес е далеч по-сигурно и по-лесно достъпно място, и е станало популярна туристическа дестинация благодарение на невероятните храмове в Ангкор Ват, то все така си запазва духа на лудост, а историята му през последните 30 години обяснява много – размирната камбоджанска политика през този период кара Германия от 30-те години да изглежда скучна.

Пристигнахме в Камбоджа с бавните лодки от делтата на река Меконг и граничният полицай беше толкова заспал в обедното слънце, че за малко да забрави да си иска подкупа за нашите визи. След това се подложихме на неприятния масаж на гърба, който предлага едно пътуване с камбоджански автобус и накрая стигнахме столицата, Пном Пен. Ако се абстрахираш от праха, замърсяването и боклуците по улиците Пном Пен всъщност е един забележителен град.

image004
Десетки пагоди храмове и дворци са разпръснати наоколо, едно живописно езеро и река са подходящ фон за красиви залези, а всичко това е комбинирано със (задължителното за тази част на света) френско колониално влияние. От времето на 80-те и 90-те години, когато този район беше изолиран за туристи, голям брой барове, ресторанти и кафета от западен стил са изникнали и това място наистина е изпълнено с живот. Камбоджанската кухня е еклектична смесица от тайландска и меконгска кухня.

Нощният живот в Пном Пен е наистина нещо, което трябва да се види – смесица от западняци, бакпакъри, секс туристи, нарко туристи и отрепки. След като си хапнал малко прилична храна и студена бира, можеш да си доядеш с пица с марихуана, след което да отидеш в нощен клуб и да се опиташ да познаеш кои от камбоджанските момичета, които те стискат за задника са професионалистки и кои са просто аматьори. Както казах вече това е едно лудо място. Комплексът на Кралския дворец е огромен и изключително внушителен – това е мястото, където кралското семейство живее и днес, а си е живяло и през последните няколко размирни десетилетия. Те дори били принудени да живеят от зеленчуците, които сами са си отглеждали в кралската градина по време на режима на Червените кхмери. Оттървали са се леко.

image005

image006

Сблъскахме се лице в лице с трагичното минало на камбоджанците на следващия ден, когато се отправихме към лагера на смъртта на червените кхмери в Чунг Ек с неговите масови гробове и купчини от черепи.

Това е мястото, където така наречените врагове на Червените кхмери били избивани. Периодът от 1975 до 1979 е би могло да се каже сред най-невероятните в историята – от население от около 7 милиона камбоджанци почти 2 милиона загиват от ръката на режима на Пол Пот. Тази малка комунистическа армия от партизани, водена от един фанатичен марксист и финансирана от Китай сваля правителството (което също е било корумпирана военна хунта, завзела властта през 1970 г.) и се заемат да превърнат страната в държава от каменната ера. Всички е трябвало да напуснат градовете и да работят на полето – понятието за време, пари или семейство не съществувало. Всеки, който е имал образование е бил убит. Идеята била да се създаде аграрно общество, но без чуждестранна помощ и всички инженери, лекари и учители били избити, посевите и напоителните канали западнали и милиони умрели от глад.

image007Въпреки че всичко това ми беше известно преди да дойда, все пак се надявах (пътуването ми до полетата на смъртта и също така до S-21, бившето училище, което било превърнато в център за разпит и мъчение на червените кхмери) да се опитам да си отговоря на въпроса ЗАЩО. Поне при Холокоста на Хитлер или гоненията на Сталин е имало причина, колкото и ужасна да е била тя, която ти позволява да започнеш да разбираш причината за тези геноциди – било расистка омраза или параноидна жажда за власт. Но с Червените кхмери ти просто недоумяваш. Просто не мога да си обясня как на някого може да му хрумне, че е необходимо семействата да бъдат разделени и как може държавата да е по–добре без никой с образование. И всички тези жестокости са били извършени срещу съграждани. Това просто не може да се проумее. Дори още по-трагичен за камбоджанските хора е фактът, че следкато червените кхмери били свалени от власт от виетнамските нашественици през 1979, техните лидери просто се скрили в джунглите и упражнявали тихо, но мощно влияние върху камбоджанските политици, докато не ги постигнала естествена смърт през 90-те години. Как така са избегнали правосъдието е друг въпрос, който мъчи обикновеният кхмер.

Освен всичко това, продължава наследството на тази 20 – годишна гражданска война. Противопехотни мини. Най-гъсто минираната страна на земята – тези ужасни малки неща все още са навсякъде и убиват над 1000 души на година и осакатяват много повече. Всеки един град е пълен с жертви без крак или ръка, които или просят, или продават напитки. Но въпреки цялата тази трагедия камбоджанците се радват на живота – хлапетата по улиците се смеят и си играят, а уличните амбулантни търговци са дружелюбни, приемат „не” за отговор и ти пожелават приятен ден. Без да изпадаме в прекалени сантименталности, това наистина е урок за тези от нас на Запад, които като цяло имаме всичко, което си пожелаем. Имаше един човек, който беше пострадал от мина преди 15 години, която му беше откъснала ръцете. Той бута една количка и купува и продава книги втора употреба. Изкарва няколко долара на ден, а трябва да се грижи за семейството си. Но беше жизнерадостен, приятелски настроен и разговорлив и се пазареше с усмивка за книгите, които се опитвах да му продам. Помислих си за хубавия ми апартамент в Лондон, за спортната ми кола, за часовника ми и за редовните ми ски ваканции и едва можех да го погледна в очите – наистина ме беше срам.

И така сред трагичното близко минало на Камбоджа беше време да отидем и да разгледаме наследството от едни по-добри времена. Учудващо подобен автобус ни откара до Сиен Рийп, входа на Ангкор Ват. От 900–та до 1250-та година империята на кхмерите е сред най-големите в света, а столицата й Ангкор Ват бил най – големият град на земята с население повече от 1 милион.
Ангкор Ват
Има десетки и десетки бивши дворци, манастири, храмове и всякакви видове грандиозни останки от този невероятен изгубен град. Джунглата е била погълнала повечето от руините и едва с идването на французите той бил открит отново за западния свят. По време на лудостта на 70-те и 80-те години, той бил силно миниран и едва през последните 5 години наистина е открит за западни туристи в широк мащаб. Има 5- звездни хотели, японски автобуси, хиляди амбулантни търговци, продаващи всякакви видове боклуци, но Ангкор Ват е достатъчно голям и величествен за да се издига над всички тях.

Ангкор Ват 1
Прекарахме 2 дни в мотаене из руините в наетото от нас „тук-тук” такси видяхме от добре запазените величествени кули на самия Ангкор Ват до руините на бивши величествени храмове. Джунглата с формата на огромни дървета с дебели корени прониква във всяка една ниша или дупка от тези руини и създава фон за много интересни снимки – ето защо Холивуд идва да снима тук всеки един филм от типа „загубен град в джунглата”. Това наистина е едно забележително място.
Ангкор Ват 2
И така след няколко потни дни в Камбоджа (при температури над 40 градуса и огромна влага) беше време да продължим нататък и след още едно горещо, прашно и мъчително друсащо пътуване с автобус бяхме отново в Тайланд.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван