Автор: Радослав Райков

За много непалци думата “Непал” се отъждествява с приказната долина в самото сърце на страната, казва Дъглас Чадуик от “Нешънъл Джиографик”, който посети долината Катманду, дълбоко закътана между планинската верига на Хималаите и хребета Махабхарат.Тя се намира на една и съща географска ширина с Флорида и е приблизително на 1320 метра над морското равнище. Според една легенда, с която и геолозите са съгласни, на мястото на долината е имало езеро. Земетресения спомогнали за възникването му. Богът пресушил езерото, издигайки над водите един горящ лотос, и така създал хълма, наречен Сваямбхунатха.

Долината с нейната плодородна тинеста почва, покриваща дъното на езерото, заема площ от близо 466 квадратни километра. Още от древността тя е привличала хора от най-различни краища. Тук се пресичали главните търговски пътища, свързващи Индия с Китай. На този кръстопът израснали три хималайски града-княжества: Катманду – най-голямото от тях; Патан, разположен на другия бряг на свещената река Багманти, приток на Ганг; и Бхактапур, на 13 км. по на изток. От управлявалите една след друга династии – Личхави, Такури, Мала, Шах и Рана – са останали близо 3000 забележителни паметника, разположени сред планинските склонове. Повечето от тях имат религиозен характер. В нито една друга страна не са съсредоточени толкова много културни паметници със световно значение върху толкова ограничена територия. Все пак три четвърти от долината е покрита с разхвърляни тук-там поляни и къщи със сламени покриви.

В района Асан Тол, застроен с наклонени на една страна тухлени сгради, в лабиринта на тесните улички в центъра на Катманду, един от древните търговски пътища минава покрай малка отворена сергия за подправки и благоухания.

Сергията представлява храм от най-нисък ранг, обграден отвсякъде със статуи на божества и с орнаменти, носещи символиката на уникалната религия на неварите – смес от индуизъм, будизъм и ранен анимизъм. Никой обаче не знае откъде точно са дошли неварите; знае се само, че в 900 г. от н.е. те станали преобладаващата етническа група в долината.

През ренесансовия период на държавата в долината Катманду, започнал при династията Мала в 1200г., неварските търговски колонии извън пределите й достигнали своя разцвет. Главните доходи идвали от търговията и данъците, налагани на идващите търговци. Князете превърнали градовете-княжества в съперничещи помежду си витрини на богатство и величие.

Пагодният стил на неварската архитектура, със своите изваяни и резбовани тухлени и дървени фрагменти, е характерен само за долината Катманду. Но в продължение на столетия малцина чужденци успели да видят многобройните тайнствени храмове. Притхви Нараян Шах, владетел на княжеството Горкха, в 1769г. станал крал на централизираната непалска държава и прокарал политика на изолационизъм, към която се придържали и неговите приемници.

В 1951 г. народно въстание възвърнало на престола крал Трибхувена, дядото на Бирендра, и страната се отворила за света. По това време в долината живеели около 400 хиляди жители. Скоро се появили първите автомобили, предназначени за елита, доставяни на носилки през Махабхарат и по същия начин връщани обратно, за да бъдат сменени с нов модел. През 1956 г. била построена магистрала, която свързвала отдалечената от света столица с Индия.

Днес всяка година през долината минават не по-малко от 200 хиляди туристи, жадни за впечатления. Най-подходящо време за тях са двете седмици от месец октомври, който тук наричат “дасайн”. През тези дни целият Непал празнува победата на своята покровителка, богинята майка Дурга, над силите на злото. В нейна чест се принасят в жертва патица, кокошка, коза или бивол.

Любимото място за туристите в Катманду се намира близо до площад “Дарбар”. Това е една улица, известна като “Улицата на хипитата”. Именно там през 60-те години “Децата-цветя” се събираха, далеч от суетата на света, за да “намерят блаженство”. Малко след коронясването на крал Бирендра през 1975г. продажбата на наркотици беше забранена.

Днес само в Катманду има около 15 000 наркомани, които вземат хероин. Някои смятат “хероиновата епидемия” за последица от западното влияние. Други я свързват и с голямата безработица.

Обработваемата земя е голяма ценност в тази обкръжена от планини страна. Но разрастващите се градове започнаха все повече да настъпват към нея. Бетонните къщи се точат покрай новия околовръстен път около Катманду и Патан, построен от китайците. Авторите на едно изследване от 1986г.предричат, че към 2020г. около 2/3 от долината ще отстъпят място на сгради. Десетки заводи и фабрики за производство на тухли, заемащи не- малка част от плодородната земя, работят интензивно, за да задоволят търсенето на строителни материали. Някои от тях имат размерите на футболно игрище. В тях изгарят огромни количества въглища от Индия и дървен материал от Непал. През зимата, когато работят с пълна мощност, саждите, примесени с дима от домашните огнища и с изгорелите газове от автомобилите, до такава степен замърсяват въздуха, че през деня покривите на храмовете едва се съзират.

Сега половината от непалците са по-млади от 21 години. За последните 30 години делът на ограмотеното население се увеличи от 5 на 25%. Но не с по-малки темпове растат и неговите интереси – културни, икономически и социални. В състояние ли е правителството да ги задоволи? На този въпрос засега е трудно да се отговори.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван