Автор: Радослав Райков
В 2 ч. сутринта, далеч зад Полярния кръг, нощта прилича на ден. Навлечен с два дебели пуловера, пийвайки бренди, аз стоях на студения вятър и гледах как слънцето не иска и не иска да се скрие зад хоризонта, независимо колко дълго го преследвахме на север. Прогонвахме сънят, тежащ върху клепачите ни с вълшебната панорама, която се плъзгаше покрай нас: извисяващи се, остри и тесни, губещи се в небесата планини, разливащи се помежду им смарагдовозелени долини, напръскани с керемиденочервените покриви на малки къщички, сивите, сурови лица на отвесните крайбрежни скали, рибарските селца, закътани в малки заливчета, талазите черна вода, люшкаща се като река в дълбоките фиорди, проблясваща на незалязващото слънце като люспите на праисторическо чудовище, което се прозява и леко помръдва в съня си.
Врата към фиордите
Ако лятото е най-хубавото време в Норвегия, то жителите на Берген – Вратата към фиордите – рядко имат възможност да му се насладят. В скалистия им анклав почти целогодишно вали дъжд. Когато се качихме на кораба за към Нордкап, кълбести облаци изпълваха небето и се носеха по него като викингски кораби, опънали червените си квадратни платна. Ако жителите на Берген се правят, че не забелязват лекия ръмеж, то е защото след него градът изглежда още по-красив, особено когато слънцето пробие облаците и огрее с някой срамежлив лъч мокрите улици, които изглеждат като гланцови след дъжда.
Разположен на полуостров, с къщи, катерещи се по седем хълма, които обграждат пристанището, център на града до 1070 г., Берген е първата столица на обединена Норвегия, един от важните търговски центрове на Ханзата. Дълги редици от дървени къщи, обточващи Бриген, както се е наричало средновековното пристанище, сега са включени в списъка за опазване на световно културно наследство на ЮНЕСКО. Рибният пазар предлага лъскави риби, и всякакви морски деликатеси, отделно или в пълнежа на сандвичи, каквито тук много обичат и дори се извиват опашки от хора. Всички културно и спокойно изчакват реда си. И аз изчаках реда си. Херинга, майонеза, сирене, маслини, яйце, лук… и всичкото това на едно място. Питателна храна за мрачния север, който изсмуква силите.
За селище, което е известно със своите пешеходни пътеки из околностите си, рибен център, и пристанище, от което тръгват круизните кораби за Нордкап, Берген притежава забележителна арт колекция: в музея Стенерсен са изложени оригинали на Пикасо, Хокни, Кандински и Миро, както и най-доброто от Едвар Мунк извън Осло.
Топло вино с билки в най-северния град на света
Корабът „Северната кралица“, на който се бяхме качили ние, минаваше покрай някои от най-красивите фиорди на планетата ни. На път за Нордкап, спряхме в Молде – малко селище, оглеждащо се в кристалните, тюркоазени на цвят води на поредния фиорд, притиснат от 220 метрови, заснежени скали, от чийто ръбове заплашително висяха козирки от сняг, готови да полетят в пропастта и при най-слабия полъх на вятъра. Обновено през 50-сте год. на ХХ в., сега Молде се гордее с дървени къщи, боядисани във весело жълто, червено, зелено, че и оранжево дори. И докато повечето нападнаха кръчмите и магазините /в които няма кой знае какво/, малка група се изкачихме до върха на планината, гледаща към града, за да обхванем Молде от птичи поглед.
Пресичайки Северния полярен кръг, пристигнахме посред нощ в Лофотенс. Незалязващият оранжев диск ни позволи да видим огромните островни скали в морето, издигащи се само на няколко метра от брега, в чийто основи се разбиваха високи сини вълни, сякаш за миг разцъфваха лехи от бели хризантеми. Изолирани къщички на рибари, които в началото взехме за заслони, изпъстряха тесните, дълги долини, следващи формата на фиордите. За защита от вятъра и снега, те бяха построени досами някоя изветрена скала, понякога даже вкопани с едната си страна в тях.
Тъй като времето е нестабилно толкова на север, планираното изкачване на планинския връх близо до Хамерфест не се състоя. Но топлото вино, подправено с местни билки, което изпихме на верандата на почти единствената кръчма в най-северния град на света, е нещо, което се запомня. Както и облаците от чайки, които кряскаха над главите ни и кацаха по всичко, на което успеят да се задържат /човешките глави в това отношение са много удобни/.
В Хонингсваг мъглата криеше панорамата, но от време на време се разкъсваше и отваряше малки прозорчета, през които виждахме стадата северни елени, свободно пуснати на паша през лятото. Мистичният пейзаж, сякаш излязъл от някоя норвежка легенда или епос, проблясваше през монотонното зелено и синьо, които се размиваха и сливаха в едно в далечината.
Глетчери и фиорди
На сутринта сияйното слънце огря устието на Свартисенфиорд. Той и другите фиорди са се образували през Ледниковата епоха, когато глетчерите се спускали по планинските склонове, прорязвайки дълбоки бразди в тях, и водата нахлувала в жлебовете, оформяйки тесни и дълги заливи, навлизащи в сушата със стотици километри. Над Свартисенфиорд се издига вторият по големина ледник в Европа, именно онзи, който го е създал, сега отдръпнал се нагоре, но езикът му все още е „изплезен“ във водата – широка, начупена на отделни ледени блокове замръзнала река, която се свлича в морето. По пътя можехме да наблюдаваме гонещите се в небето чапли и величествено носещите се орли, които се стрелкаха към водата и излитаха обратно, сграбчили в ноктите си лъскави риби.
Сред хълмистия залив на Тродхеймфиорд, спряхме за кратък отдих в едноименния град. С 1000-годишна история, модерният Тродхейм днес се гордее с катедралата си Нидорас, която напомня на тази в Шартр; с пристанището си от ХVІІІ в., чийто дървени складове сега са приятни бистра; великолепният музей на музикалните инструменти Рингве с над 200 експоната; както и 90-метровата шанца за ски-скокове Гранансен.
Не пропуснахме и Сонефиорд /най-големият норвежки фиорд, дълбок 220 км./ Там спряхме във Фаерланд, малко селце, сгушено в основата на величествената планина, възседнато от чудовищния глетчер Йостедал /най-големият в Европа/. Имахме и 2 часа свободно време, което желаещите можеха да оползотворят в двучасова разходка до ледника с местен водач. Трекинга към него, виейки се през дълбоки планински тунели, през глетчерови плочи, в чиято кора грееха ледникови езера, а от козирките им се лееха гръмовни водопади, и през полянки, посипани със сняг като с пудра захар, през чийто снежинки се подаваха главите на малки, полски цветя, пейзажът беше поразителен – едно от най-красивите места на Земята.
Последния ден прекарахме отново в Берген. “Северната кралица” акостира и ние слязохме на дървения кей, изказвайки благодарността си на екипажа на кораба, който се грижеше нищо да не ни липсва. А Норвегия извърши останалото!
Остави отговор