Плевенски пътепис

Автор Георги Илиев, снимки автор и Георги Петров

„Следващата ми кола ще е с климатик!..”, мисля си, докато пътуваме към Плевен. Двамата със жена ми сме се отправили към града, където аз съм прекарал детството си, а тя никога не е стъпвала. И двамата очакваме емоции.

А едно пътуване от Пловдив до Плевен наистина може да е изпълнено с емоции – туристически и не само. Спомням си как навремето добрия стар Вартбург се задъхваше по стръмнините на Балкана, а също и преди това баба Шкода ни беше създавала емоции. Този път колата ни е, да използвам популярния термин – „нов внос”. Все пак вече няколко хиляди километра се държи добре и сега се надяваме емоциите да са строго ограничени до такива, които могат да се нарекат туристически и приятни.

Тъй като е лято ни е предоставена привилегията да избираме маршрут. Поемаме по по-краткия – през Троянския проход, познат още като Беклемето. Леко килната табелка в началото на прохода ни осведомява, че пътят е „отворен” и ние смело потегляме нагоре. Спомням си едно друго пътуване, когато същата тази табела предупреждаваше, че проходът е непроходим, но нали сме българи – те ще ни кажат да не минаваме! Е, казаха ни. На върха имаше отсечка само от 15 метра сняг, но достатъчна много, за да е невъзможно преминаването…

Проходът Беклемето предлага красиви, панорамни гледки. Но тези гледки са съпроводени и с множество завои. Налага се да направим кратка почивка на върха. Въздухът е свеж и прохладен, някои биха казали – дори прекалено. След 5-6 минути вече се спускаме към Троян и отново потъваме в жегата.

Троян се простира на двата бряга на река Бели Осъм. Релефът определя и една от особеностите на града – Троян е един от най-дългите градове в България, въпреки че по население е повече от скромен. Името му идва от древния римски път, пресичащ на това място Стара Планина – Вия Траяна, който е свързвал Мизия с Тракия и Бяло море.

Докато Троян продължава да се точи от двете ни страни ме обзема внезапен порив на желание да се пробвам като комедиант: „Ех, представяш ли си какви битки е имало тук по време на войната..?”, „???!” , „Ами, как коя – Троянската…” Но майтапът ми не е оценен по достойнство – очевидно лъкатушещите завои на Беклемето все още вземат своя дан върху вестибуларния апарат на жена ми, което винаги се отразява и на чувството й за хумор.

Само на десетина километра от града се намира Троянският манастир – един от големите в България. По-късно разбирам, че всъщност това е третият по големина манастир в страната. Наистина, Троянският манастир е внушителен, стенописите в църквата са интересни (вероятно рисувани от Захари Зограф). Вливаме се в тълпата туристи и сме понесени от обект към обект. Тук се намира и стая-музей, където навремето е било скривалището на Левски. Разбира се, разглеждаме я и ние, след което остава само да купим сувенир – имаме такава традиция да събираме сувенири от всички места, които сме посетили и после да ги увесваме на „стената на пътешествията” в дома ни. Тук е моментът да се отбележи, че вероятно България е сред малкото останали туристически дестинации, където сувенирите все още са местно производство. Странно е да си купиш двуетажно червено автобусче от Лондон и на него да пише: Произведено в Китай…Но в магазина за сувенири пред Троянския манастир ни уверяват, че керамичните чинии са местно производство и след известно избиране една от тях влиза в колекцията ни. 

Отново сме на път. Преминаваме покрай Ловеч, градът на покрития мост на Кольо Фичето и футболен клуб Литекс. Решаваме да не се отбиваме и продължаваме към крайната си цел – Плевен, който не след дълго се появява на хоризонта.  

Жена ми е в очакване да види „земния рай”, където съм прекарвал летните ваканции, а аз очаквам с любопитство да видя дали има забележими промени от последното ми посещение в града преди няколко години. Паркираме в самия център на Плевен, пред хотел Ростов. Промени, естествено, има. Като се започне от самия хотел Ростов, който е изцяло реновиран и вероятно продължава да е най-качествения хотел в града. Водната каскада, която преминава през пешеходния център на Плевен, е ремонтирана до първоначалния си блясък. Услужливи табелки ни информират, че за това се е погрижила пловдивската бирена фабрика Каменица (погълнала местния производител „Плевенско пиво”). Явно връзката между Пловдив и Плевен не е прекъсната, дори и без моето присъствие в града, отбелязвам доволен.

След кратко лутане из един от крайните квартали на града, намираме адреса на нашите домакини. Всякакви туристически прояви оставяме за следващия ден.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван