Плевенски пътепис

Автор Георги Илиев, снимки автор и Георги Петров

„Следващата ми кола ще е с климатик!..”, мисля си, докато пътуваме към Плевен. Двамата със жена ми сме се отправили към града, където аз съм прекарал детството си, а тя никога не е стъпвала. И двамата очакваме емоции.

А едно пътуване от Пловдив до Плевен наистина може да е изпълнено с емоции – туристически и не само. Спомням си как навремето добрия стар Вартбург се задъхваше по стръмнините на Балкана, а също и преди това баба Шкода ни беше създавала емоции. Този път колата ни е, да използвам популярния термин – „нов внос”. Все пак вече няколко хиляди километра се държи добре и сега се надяваме емоциите да са строго ограничени до такива, които могат да се нарекат туристически и приятни.

Тъй като е лято ни е предоставена привилегията да избираме маршрут. Поемаме по по-краткия – през Троянския проход, познат още като Беклемето. Леко килната табелка в началото на прохода ни осведомява, че пътят е „отворен” и ние смело потегляме нагоре. Спомням си едно друго пътуване, когато същата тази табела предупреждаваше, че проходът е непроходим, но нали сме българи – те ще ни кажат да не минаваме! Е, казаха ни. На върха имаше отсечка само от 15 метра сняг, но достатъчна много, за да е невъзможно преминаването…

Проходът Беклемето предлага красиви, панорамни гледки. Но тези гледки са съпроводени и с множество завои. Налага се да направим кратка почивка на върха. Въздухът е свеж и прохладен, някои биха казали – дори прекалено. След 5-6 минути вече се спускаме към Троян и отново потъваме в жегата.

Троян се простира на двата бряга на река Бели Осъм. Релефът определя и една от особеностите на града – Троян е един от най-дългите градове в България, въпреки че по население е повече от скромен. Името му идва от древния римски път, пресичащ на това място Стара Планина – Вия Траяна, който е свързвал Мизия с Тракия и Бяло море.

Докато Троян продължава да се точи от двете ни страни ме обзема внезапен порив на желание да се пробвам като комедиант: „Ех, представяш ли си какви битки е имало тук по време на войната..?”, „???!” , „Ами, как коя – Троянската…” Но майтапът ми не е оценен по достойнство – очевидно лъкатушещите завои на Беклемето все още вземат своя дан върху вестибуларния апарат на жена ми, което винаги се отразява и на чувството й за хумор.

Само на десетина километра от града се намира Троянският манастир – един от големите в България. По-късно разбирам, че всъщност това е третият по големина манастир в страната. Наистина, Троянският манастир е внушителен, стенописите в църквата са интересни (вероятно рисувани от Захари Зограф). Вливаме се в тълпата туристи и сме понесени от обект към обект. Тук се намира и стая-музей, където навремето е било скривалището на Левски. Разбира се, разглеждаме я и ние, след което остава само да купим сувенир – имаме такава традиция да събираме сувенири от всички места, които сме посетили и после да ги увесваме на „стената на пътешествията” в дома ни. Тук е моментът да се отбележи, че вероятно България е сред малкото останали туристически дестинации, където сувенирите все още са местно производство. Странно е да си купиш двуетажно червено автобусче от Лондон и на него да пише: Произведено в Китай…Но в магазина за сувенири пред Троянския манастир ни уверяват, че керамичните чинии са местно производство и след известно избиране една от тях влиза в колекцията ни. 

Жена ми е в очакване да види „земния рай”, където съм прекарвал летните ваканции, а аз очаквам с любопитство да видя дали има забележими промени от последното ми посещение в града преди няколко години. Паркираме в самия център на Плевен, пред хотел Ростов. Промени, естествено, има. Като се започне от самия хотел Ростов, който е изцяло реновиран и вероятно продължава да е най-качествения хотел в града. Водната каскада, която преминава през пешеходния център на Плевен, е ремонтирана до първоначалния си блясък. Услужливи табелки ни информират, че за това се е погрижила пловдивската бирена фабрика Каменица (погълнала местния производител „Плевенско пиво”). Явно връзката между Пловдив и Плевен не е прекъсната, дори и без моето присъствие в града, отбелязвам доволен.