Вилнюс – третият тигър на Балтика

Автор: Джейсън Смарт

„Колко ще ни струва до Стария Град” попитах таксиметровия шофьор, мъж на средна възраст, който беше паркирал пред малкия терминал на Международно Летище Вилнюс. „Четиридесет лита”, дойде бързият отговор. Очите му, забелязах, не потрепнаха и за миг. Четиридесет лита е приблизително осем британски лири – прекалено много за петнайсет минутно пътуване до града. Реших да се пазаря. До мен Джоди облещи очи, уверена че това няма да свърши добре. „Двайсет лита”, каза, като си придадох авторитетен глас на човек, при който такива неща не минават. „Четиридесет лита” каза отново таксиджията с нотка отегчение. „Това е цената”. До тук с пазарлъка. Скочихме в колата и потеглихме.

Масовият туризъм във Вилнюс все още не е добре развит. За разлика от Прага и Талин, и дори от Рига, столицата на Литва не е напред в списъка от предпочитани туристически дестинации. И докато се разхождахме по улиците на Стария град, най-големият в Източна Европа, мръсни прозорци и падащи мазилки се срещаха навред. Може би това беше една от причините, заедно с факта че все още няма евтина британска авиокомпания, която да лети до Вилнюс. Но нещата очевидно ще се променят.

Внезапно графитите по стените изчезнаха и се оказахме сред голям, просторен площад, над който се извисяваше сградата на Общината. Наоколо беше пълно с магазинчета и кафенета, и навсякъде кипеше строителство. Не бе трудно да се досетим защо. През 2009 година, Вилнюс ще е културната столица на Европа. А когато светлините на рампата угаснат, местното население ще си иска града да изглежда възможно най-добре. Не можем да ги виним за това.Town Hall

Малко след площада се озовахме пред една красива църква – руската православна църква Света Парашкева. Църквата е построена върху старо езическо светилище, но през Средновековието първоначалната постройка се била превърнала в гостилница и бордей. Но през ранния 18 век цар Петър Първи посещава града и нарежда на мястото на старата сграда да се построи внушителната постройка в нео-византийски стил, която се издига и до наши дни.Russian Orthodox Cathedral, Pilies Street

Точно тогава Джоди реши, че има нужда от носни кърпички. И така, влезнахме в едно малко магазинче. Вътре имаше доста хора, единият от които очевидно беше пиян. Човекът, на възраст около тридесет, си купуваше бутилка водка. След като залитна за момент към щанда, пияницата се обърна и забеляза Джоди. Той моментално се наклони към нея, като мърмореше нещо неразбираемо. Без да се колебая, взех мерки. Дори и Джеймс Бонд не би могъл да действа по-бързо. Вмъкнах се между литовския Господин Пияница и Джоди и внимателно го отстраних. Едновременно с това, жената зад щанда се разкрещя на непознат език. Мъжът се поогледа малко сконфузено и се затътри към изхода. Аз си отдъхнах и го наблюдавах как се отдалечава, докато адреналина все още пулсираше в могъщите ми вени.

След това преживяване почувствах нужда да опитам първата си литовска бира, и така, влязохме в един от баровете по улица Пилис. Бирата беше марка Svyturys и струваше около 90 пенса. Беше невероятна.

На следващата сутрин, неделя, беше време да разгледаме забележителностите на Вилнюс. След като се помотахме известно време в един базар, където се продаваха главно странни, пластмасови цветя, се озовахме пред Портите на Зората, датиращи от 16 век. Това е единствената оцеляла до наши дни порта от някогашната градска крепостна стена. Вътре има параклис, в който се пази икона на Дева Мария от 17 век, за която се твърди че има лековита сила. Докато й се наслаждавахме можехме да видим хора около нас, които се молеха.Gates of Dawn

Честно казано, църквата Св. Казимир изглеждаше мрачна, въпреки че в момента реставрираха боята. Църквата е посветена на светеца патрон на Литва и е имала бурно минало. По времето на Наполеон е била използвана за склад за жито, а по време на Царизма е била превърната в православна църква. Но най-странното е че по време на съветската ера е била превърната в музей на атеизма. Нищо чудно, че имаше нужда от поосвежаване на боята.

Продължавайки пътя си по улица Пилес, накрая стигнахме Катедралния площад, най-голямата забележителност във Вилнюс. Построена върху древен езически олтар, сегашната постройка датира от 1419 година. Заради множеството пожари, войни, бури и други, катедралата е била построявана наново няколко пъти. По време на съветската ера е била използвана за художествена галерия.Cathedral Sqaure

Самостоятелната камбанария, всъщност, била построена на части. Най-долната част датира от 14 век и е била част от укрепленията на града. Втората и третата част били добавени през 16 век, и накрая, през 17 век, била построена най-горната част, заедно с часовника. Напомняше ни малко за площада Сан Марко във Венеция. На източния край на площада се издига паметник на основателя на града, Великия Дук Гедиминас. Паметникът е поставен тук през 1996 година. Оттук се отправихме към Хълма Гедиминас.

Кулата Гедиминас, кацнала на върха, е друг символ на Вилнюс. Всяка една армия, която някога го е завземала е поставяла флага си на върха на кулата. Докато се изкачвахме по виещата се пътечка към върха, можехме лесно да видим в далечината трите бели кръста на Кривия Хълм. Според легендата, на това място през 14 век езичниците убили 14 монаха. Кръстовете били издигнати в тяхна памет.Gediminas Tower

The Three Crosses

По протежение на северния бряг на реката се намира съвременната част на Вилнюс. Небостъргачи, огромни магазини и търговски сгради се съревновават за място сред множеството църкви, които се намират там. Взехме въжената линия от хълма Гедиминас към тази част на града. Скоро се озовахме пред Зеления мост. Построен през 1952 година, мостът не е особена впечатляващ, а по-интересни са четирите статуи на всеки ъгъл. Те са наследство от съветски времена. След обявяването на независимостта на Литва, повечето статуи от тоталитарните времена са пренесени в парк на около осем километра от града. Но не и тези четири. Те символизират земеделието, индустрията, мира и младостта. Само едни червени сърп и чук им липсваха, за да изглеждат съвсем по съветскому.The Green Bridge with Stalin-era statues

Отправихме се назад към Стария град и попаднахме на площад Lukiškių. От едната страна имаше една много приятно изглеждаща бяла сграда, която навремето е помещавала щабквартирата на КГБ. Днес, това е сградата на Музея на жертвите на геноцида, където туристите могат да посетят килиите, залите за мъчения и дори камерата за екзекуции. Една камара от камъни се намира точно до сградата. Те биват носени от цяла Литва като символ на всепростиралата се вреда от стария режим. Ex KGB Headquarters
За да се поободрим малко, Джоди и аз направихме малка отбивка до паметника на Франк Запа. Паметникът е поставен през 1995 година и е изработен от скулптор, който бил известен със статуите му на Ленин.

Скоро слънцето започна да залязва и ние се отправихме към източната част на Стария град. Тук открихме църквата Света Ана, една от най-големите готически сгради в цяла Литва. Построена е през 16 век и по фасадата й са използвани 33 различни вида декоративни плочки. Очевидно, когато Наполеон я вижда, пожелава да си я отнесе със себе си във Франция, но накрая се задоволява само да изтръгне дървените олтари и да ги използва като дърва за горене по време на зимното му отстъпление от Русия.St Anne's Church

Тъй като вече беше тъмно, решихме да вземем такси до хотел Ревал Летува, един от небостъргачите на Вилнюс. На 22 етаж се намира Скайбар, откъдето се открива невероятна панорамна гледка към града. След като изпихме по коктейл отново хванахме такси до Стария град, за да си намерим нещо за хапване.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван