Автор Радослав Райков, снимки: Стивън ДесРош
“Островите Принц Едуард звучи много пасторално и идилично, но откакто построиха моста, вече не е така.” – казва Хийт Макуайър. И действително – мостът – той е ябълката на раздора, темата, по която се говори най-много през последните няколко години.
Простиращ се като 10-километрова панделка от бетон, той свързва островите /най-малката канадска провинция/ с континенталната част на страната. Преди него тази работа са вършели фериботите. “Странно е” казват канадците, – “човек вече няма чувството, че отива на остров. Просто се качваш на моста и караш като по всяка друга магистрала. И изведнъж си тук, прекосил протока Нортъмбърланд без люшкане и клатене, по “твърда почва”. Жителите на Принц Едуард, около 137 000, се надяват, че това няма да ги лиши от мистичността на земята им. Защото туризмът е основния им бизнес. Посетителите, които всяка година идват на островите са 7 пъти колкото населението, а откакто е открит моста, те са се увеличили на 1 милион. Между които и аз. А това означава повече печалба, но и повече опасности.
С моста вече не е трудно да посетите островите Принц Едуард. Въпросът е да ви пуснат изобщо в Канада. За щастие там има много българи и ако някои от тях са ваши роднини или приятели, не се колебайте да заминете. Но не правете грешката да останете само в Отава или Ванкувър, или където са вашите познати. Монреал отстои само на два часа път от Квебек, а после покрай дълбокия залив Св. Лоурънс ще стигнете до малко известния щат на Канада Ню Брънсуик. Оттам едно време е тръгвал ферибота, който за 45 минути ви е пренасял на острова и е бил единствената връзка със света, освен модерната електроника. “Фермерите използват клетъчните си телефони, електронната поща и факсове, за да си намерят купувачи за своята продукция” – казва Дейвид Уейл, професор в университета тук.
Днес никой не оспорва удобството да достигнеш континента за 12 минути, а какво ще донесе това удобство. Хората на Принц Едуард не са свикнали да заключват вратите си. Те наистина са като Бентън Фрейзър от “Направление юг”. Всеки може да влезе при всеки, защото всички се познават. Същото е и със своеобразните плодово-зеленчукови щандове, които са разположени навсякъде по пътищата. Цените са написани на черна дъска, натоварваш каквото ти трябва, оставяш парите в незаключваща се купа, взимаш си рестото, ако нямаш точно и продължаваш.
Сега обаче жителите се опасяват, че самообслужващите се сергии и незаключени врати могат да станат част от миналото. “Удобството” ще доведе повече хора, които ще искат да постоят курорти по крайбрежието и повече любители на риболова, тъй като ловът на омари е един от основните източници на доходи. И докато населението спори как мостът ще промени околната среда на пролива Нортъмбърланд, той вече я е променил. Животът не е същия, а хората, свикнали да съжителстват в затворени общини на бавни обороти, се сблъскват с нови предизвикателства. “Човек познава своите съседи толкова добре, че може да им предложи помощ без да ги обиди” – казва Хийт. Както един местен историк остроумно забелязва: “Всеки чувства, че има божественото право да знае не само какво правят, но и какво мислят неговите съседи.” “Тъмната страна на затворените общности е липсата на свобода и да кажеш онова, което мислиш” – коментира Уейл и добавя, че много известни личности се страхуват да изразят мнение, противно на общественото, защото ще си загубят клиентите. Не можеш да обидиш никой открита, защото на другия ден ще го видиш отново – и най-вероятно ще го виждаш до края на живота си.” Когато някой обаче реши да прави бизнес, всички са на негова страна – стига да е местен. Джордж Дайеркс не е местен, но въпреки това решил да се пребори с островитяните, за да построи курорт. Те, като цивилизовани хора, го поканили на среща, където му обяснили, че североизточния бряг е неофициален природен резерват и веднага могат да го превърнат в официален. Плюс това нали не желаел да си разваля отношенията с хората тук?
А североизточният бряг на острова действително е уникален. По него се протягат големи пясъчни дюни, които заграждат малки смърчови горички, а отвъд съседната дюна се простира блато от няколко акра, в което цъфтят чудни орхидеи в нежносиньо, бебешкорозово и лимоненожълто. Пясъците обаче се движат и оставят след себе си възвишения във формата на полумесеци, които са единствено познати образувания в Северна Америка.
След тази лекция, примесена със заплаха, той се съгласил да смени мястото за друго от 500 акра, извън границите на парка. Там щял да построи хотел и голф игрище. “Така всички са доволни” – коментира той – “дюните и уникалните растителни и животински видове остават недокоснати, а хотелът е достатъчно близо, за да се съгласят туристите да го разглеждат чрез такса.
“Мостът ще развие туризма, но не и икономиката на острова” – предупреждава Пат Бинс, тукашният премиер. – “Сега той спомага компаниите, които изкупуват продукцията ни да изграждат заводите си на континента. Една такава фирма например, произвеждаща гипс, може да транспортира нашите картофи за обработка направо в Ню Брънсуик, вместо да строи предприятие на острова, където земята е много по-скъпа. Ще ни остане само туризма и затова сме длъжни да внимаваме с него. Трябва да подпомагаме еко-туризма – като кану-каяка, наблюдаването на птици и други. Мостът е предизвикателство – да се възползваме от него и в същото време да запазим онова, което имаме.”
И докато то все още съществува, посетете островите Принц Едуард.
Остави отговор