Среща с Буда

Автор: Наталия Бояжиева

Китайците не обичат да планират ежедневието си. Защото, даже и да си обещаят някакво събитие, все нещо им се случва и очакваното се разминава. Те обаче приемат това философски, не се разочароват, даже не го обсъждат. Затова не се учудихме, когато наш познат китаец, туроператор, ни покани на екскурзия до Наншан от предния ден.

Тръгнахме на седми март рано сутринта с автобус, времето – ясно и мразовито…. Съпругът ми и тримата му колеги българи се оказват единствените мъже в автобуса. Развлечението било осмомартенски поздрав за тридесетина китайки от техните половинки. Впрочем, местните дами са убедени, че осми март е ден на китайската жена и разпалено обясняват, че си го празнуват вече сто години. Е, нали знаехме, че Китай на техния език означава „страна в центъра на света“ – не спорихме дълго…

„Ох, то тук само жени, къде съм тръгнал“ – изпъшка глухо спътникът ми, но скоро гледката на Великата китайска равнина го погълна и той притихна примирено.

Наншан е огромна местност – Парк на будистката култура, недалеч от град Лонгкоу и заема площ от шест квадратни километра. Това е област на природно спокойствие, което предразполага към уединение и философски размисъл. Минавайки под арката на входа, туристът влиза в един от онези прекрасни китайски пейзажи, рисувани с туш.

Паркът е единственият модел – копие на архитектурните направления на главните китайски династии в различни стилове и периоди. Тук са представени на живо голям брой исторически и културни реликви, знакови събития и внушителни фигури от китайската история. То е необходимо място за потомците – да оценят историческия прогрес и великолепната национална култура и да обхванат в цялост китайската цивилизация като жива история. През 2003 година Паркът е номиниран за „Средно училище за обучение по история на открито“ и „Младежка база за обучение в патриотизъм“. Той се състои от Наншански даоистки храм, Наншански будистки храм, Наншанския бронзов Буда, женския манастир Шианшуи и Лингюан даоистки храм, разположени между езерата Лианиу и Жиию. Всички тези живописни места са препратки към династиите Джин, Танг, Сонг, Юан, Минг и Чинг. Те са строени преди хилядолетия като системно се възстановяват. Последната им реставрация е през 1999 година. Кулите, пагодите и галериите на древния комплекс са построени по склоновете на планината с простота и елегантност, едновременно внушителни и великолепни.

На територията му се намира и Наншанският голф клуб, чиито игрища за голф са на едно от първите места в света по качество.

Още със слизането от автобуса ни подхвана леденият планински вятър. По тези краища пролетта късно пристига – чак към края на май. Прието е туризмът да се свързва с топло време, птичи песни и разлистена природа. Но и зимното разглеждане на забележителности си има своето очарование – най-често сте сами в комплекса, воят на вятъра романтично се смесва с тихата китайска музика, която струи от невидими колони, а и само вашите снимки ще запечатат снега по извитите като усмивки покриви.

Храмът на етиката е посветен на Лаодзъ – велик философ и мислител на древен Китай, от когото се е учил и Конфуций. Неговото фамилно име е Ли, а Лаодзъ е почетна титла, дадена му от неговите последователи. Основател е на таоизма (даоизма) – третата по влияние религия в Китай наред с будизма и конфуцианството.

Порталната зала на Будисткия храм е наричана още Залата на трите порти. Храмът е построен за първи път по време на император Женгуан от династията Танг (627 г.) и реставриран по време на династиите Сонг, Минг и Чинг. За пети път е строен наново преди единадесет години.