Автор: Красимира Дечева

Пожелах си родопски гледки по време  на  майските празници тази година. Благодарение на  забавянето ни  с организацията и интернет търсачките запазихме места в къща в с. Баните, общ. Смолян. Не бях чувала за него преди. Поразпитах и всички които го знаеха казаха, че е много хубаво. Прави бяха.

На 1-ви май тръгнахме. Открихме няколко пътя натам: София – Асеновград – Рожен – Баните; през Смолян или през Кърджали.  Избрахме първия. Обядвахме в задължителния ресторант „Джамура“  в Бачково, с неповторимите джамурки и зелеви сърмички.

Сити се отправихме към Чудните мостове. По пътя Асеновград – Смолян отбивката е след с. Хвойна вдясно. Има кафява указателна табела. След 16 км виещ се път стигнахме. По-късно разбрахме, че феноменът, известен още като  Скалните мостове и се намира се  в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м. н.в. Получили са се благодарение на ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънял на места и се срутил. Гледката наистина бе уникална. Разгледахме първо по-големия мост, след което минахме от отсрещната страна и видяхме и втория. Имаше и панорама.

1.jpg
След  Чудните мостовете се отправихме към Баните. На Рожен свихме вляво. Пътя  се виеше отново, видяхме крайпътни параклиси, прекосихме родопски селца. Привечер стигнахме Баните, настанихме се и излязохме на разходка.

6.jpg

7.jpg

9.jpg

На следващия ден се отправихме към Дяволския мост. Пътят за него минава през гр. Ардино, където пред  джамията на площада има умалено копие на моста (чешма). Продължихме по черен път, който ни върна  в миналото. Полека лека се озовахме в живописния Ардински пролом пред Дяволския мост.

11.jpg

Табелите ни уведомиха, че е построен през 15ти век върху останки от римски мост по древен път, свързващ  Беломорието с Горнотракийската низина . Пешеходен, с дължина  56 метра и ширина  3,5 м, с три свода, като на тези на страничните му ребра има  отвори за отчитане на водата. От двете му страни е запазен каменен парапет с височина 12 см.

14.jpg

16.jpg

20.jpg

 21.jpg

Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан „Печатът на Соломон“. Позабавлявахме се със снимки пред моста, след което решихме че трима от нас ще се отправят  към с. Гълъбово по пътеката. Останалите се върнаха с колите.

24.jpg

25.jpg

Решението не бе от най-разумните, защото никой не познаваше пътя.  Така или иначе поехме нагоре , като  вместо в с. Гълъбово се озовахме в с. Латинка, където дори видяхме токачка. Там ни упътиха за правилната посока. Отдъхнахме си като го видяхме и се насладихме на емблематичната родопска черга около него. Влизайки към селото обърнахме внимание на познатите комини, сламени купи и навеси за нарязаните дървета. Уморени и доволни се прибрахме в Баните.

28.jpg

30.jpg

31.jpg

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван