Автор: Николина Милкова
Ако не познавате добре историята на днешния румънски град Сибиу, сигурно също като мен бихте се зачудили защо е бил предпочетен за Културна столица на Стария континент през изминалата 2007 година.
Вече сме 2008-ма, но все същият нестихващ интерес, основателно любопитство и появила се възможност ме водят тук – близо до сърцето на Румъния, близо до сърцето на Европа.
Може би малко позакъсняла с географските си прозрения, но току що пристигнала, вече установявам, че за да се открие късче от духа на средновековна Европа, не е нужно да бъдат изминати хиляди километри. Достатъчно е да попаднете в Сибиу, Трансилвания…Нещо като другата Румъния или иначе казано: пълната нейна противоположност. Независимо, че годините на управление на Чаушеску – презирал и ненавиждал този град, са оставили своя белег, когато попаднете в историческия център – присъствието ви внезапно ще се слее с едно отдавна отминало време, с една друга епоха, изведнъж ще се пренесете в атмосферата на Саксонска Трансилвания.
Погледът ви веднага ще открие очевидната истина – Сибиу е чист и подреден град. Не само защото до преди година е бил закичен с импозантното определение Културна столица на Европа. Редът, чистотата, дори отношението на бившия румънски диктатор си имат своята конкретна историческа обусловеност.
Сибиу е основан от германски заселници през 1190 г. под името Хермансдорф. За него се споменава за пръв път в документ от 1191 г., пазен днес във Ватикана. По-късно, през 1366 г. получава наименованието Херманщадт /Hermannstadt/, което носи до 1919 г., когато Трансилвания попада в пределите на румънската държава и официалното име на града става Сибиу.
И сега, тук продължават да живеят потомци на първите саксонски заселници, а езикът, на който общуват е немският. Ако пристъпите прага на евангелистката църква на старинния площад Хует по време на неделната утринна молитва и чуете възрастни дами – празнично облечени, дружелюбно да се поздравяват „Morgen!“ … Morgen!“, не се учудвайте! За Сибиу немският език е като втори официален след румънския и значително по-уважаван пред английския език. Тук, не само разговорите, а и рекламните надписи и табели на немски език са нещо обичайно.
Високите крепостни стени, които първи ще ви посрещнат в старата част, първоначално са били най-сигурната защитна преграда срещу нападения над т.н. Горен град, възникнал около Големия площад. Тук ще ви впечатлят средновековни сгради, строени в периода 15 – 17 век – добре запазени и отлично реставрирани, безупречно подредени къщи със задни дворове, както и няколкото средновековни кули – на съвета, на грънчарите, на дърводелците, на аркебузирите. Значителна част от вниманието ви заслужава забележителна барокова сграда, изпълнявала роля на резиденция на губернатора на Трансилвания – Самуел фон Брукентал. Днес, за посетителите – Дворецът Брукентал се e превърнал в истински храм на изкуството, в който се пазят платна на Рубенс, Ван Дайк, Тициан, Ботичели и много други художници, както и богатата библиотека на бившия губернатор. Неговото име носи също Природонаучен музей, из залите, на който ще се удивите на разнообразието сред минералите, растителните и животински видове, ще имате възможността да разгледате и огромните скелети на праисторически животни.
Поредица от старинни тесни улички и тунели ще ви отведат от Големия към Малкия площад и т.н. Долен град. Малкият площад – създаден през периода 15 -16 век, е бил преустрояван няколко пъти. Той е и най-живописният! Точно тук ще можете да преминете по първия железен мост, построен в Румъния през 1859 година, известен като Мостът на лъжците. Но Сибиу държи първенство и в още куп неща: тук се появява първата в страната аптека, превърната днес във фармацевтичен музей, първото училище, първата болница, първият театър, първият зоопарк, тук е отпечатана и първата книга на румънски език.
Към Сибиу или Херманщадт – име, което продължава да се използва и до днес, може да ви отведе още една причина. Тук е най-големият музеен комплекс в Европа под открито небе – музей “Астра”. Площ от 96 хектара и колекция от 340 запазени стари къщи, пренесени от различни краища на Румъния. Почти като нашия “Етър”, но в значително по-големи размери. Друг любопитен факт от визитната картичка на Сибиу е, че го наричат градът на кривите прозорци. Тези криви прозорчета приличат по-скоро на очи, които с интерес наблюдават от покрива на всяка сграда случващото се наоколо.
След няколкочасова обиколка из средновековното градче, вече знам защо 800 години след възникването си Сибиу с право се гордее със своя модел на мултиетническа, мултиезикова и мултикултурна толерантност. Точно този модел, както и забележителното съчетание на трансилванските и румънските традиции в изграждането на селища, са пример, достоен за показ не само пред Европа, но и пред света.
Всъщност, за да се подсетите сами да изберете Сибиу като туристическа посока, може би е достатъчно да знаете, че това е първият и единствен засега източноевропейски град, удостоен с честта да бъде културна столица на Европа. Вероятно с казаното до тук не изчерпвам докрай всички причини, заради които Сибиу заслужава вашето внимание. Останалите, обаче, ви пожелавам да откриете сами, когато дойдете тук!
Остави отговор