Автор Юли Пишев
Село Врачеш се намира на 4 км югозападно от Ботевград. Минава се през града и се излиза покрай стадиона. В селото голямата социалистическа кръчма в центъра сервира страхотни ребра (да не повярваш).
Врачешкият манастир „Св. Четиридесет мъченици“ е прекрасно поддържан средно голям девически манастир. В него се пази частица от мощите на един от мъчениците. По данни на сестрите: основан в чест на победата на Иван Асен II при Клокотница, спечелена с помощта на светите мъченици. Впоследствие опожарен и разрушен при турското нашествие. През ХІХ в. овчар заспал под 600-годишната круша в двора на манастира. Явило му се видение. Той събрал хора от селото и открили стара черква, която възстановили. Голяма част от градежа е с камъни от близката крепост. Интересна е историята на 40-те мъченици, разказвана от сестрите, но не си струва да я повтарям. На хълма срещу манастира има аязмо (не остана време да го посетим).
Врачешки манастир
На хълма точно над манастира са останките от стара крепост, съдейки по градежа – още от антично време. Сестрите казват, че е имало система крепости с визуална връзка. (Една от интересните съседни крепости е Боженишки Урвич на 10 км на север по въздуха.) Изкачихме се без пътека – 45 минути, при 45 градуса наклон. Добре е да се търси по-добър маршрут (като този, по който слязохме). По-добрият маршрут е нагоре по течението на реката (джапа се два пъти). Като се гледа вляво до реката се виждат дувари и дупка (според местните таен вход към крепостта). Малко по-нагоре има фургон и от него до склона импровизиран мост. Хората там са дружелюбни и черпят с ракия. Казват, че някъде по калето са заровени товари злато, пренесени с 12 катъра от съседната твърдина Боженишки Урвич.
Горе на върха по-неопитен турист може и да не разбере къде е била крепостта, особено ако има повече растителност. Но благодарение на иманярите е добре прекопано и при вглеждане се откриват масивни зидове. Разпиляна е и керамика. Както винаги за мен по-интересно е мястото, не толкова дуварите. Още един перспективен терен за археологически туризъм.
Денят завърши с посещение до Боженишки Урвич.
Остави отговор