Автор Юли Пишев

Село Врачеш се намира на 4 км югозападно от Ботевград. Минава се през града и се излиза покрай стадиона. В селото голямата социалистическа кръчма в центъра сервира страхотни ребра (да не повярваш).

Врачешкият манастир „Св. Четиридесет мъченици“ е прекрасно поддържан средно голям девически манастир. В него се пази частица от мощите на един от мъчениците. По данни на сестрите: основан в чест на победата на Иван Асен II при Клокотница, спечелена с помощта на светите мъченици. Впоследствие опожарен и разрушен при турското нашествие. През ХІХ в. овчар заспал под 600-годишната  круша в двора на манастира. Явило му се видение. Той събрал хора от селото и открили стара черква, която възстановили. Голяма част от градежа е с камъни от близката крепост. Интересна е историята на 40-те мъченици, разказвана от сестрите, но не си струва да я повтарям. На хълма срещу манастира има аязмо (не остана време да го посетим).

Врачешки манастир „Свети Четиридесет мъченици“

Врачешки манастир

На хълма точно над манастира са останките от стара крепост, съдейки по градежа – още от антично време. Сестрите казват, че е имало система крепости с визуална връзка. (Една от интересните съседни крепости е Боженишки Урвич на 10 км на север по въздуха.)  Изкачихме се без пътека – 45 минути, при 45 градуса наклон. Добре е да се търси по-добър маршрут (като този, по който слязохме). По-добрият маршрут е нагоре по течението на реката (джапа се два пъти). Като се гледа вляво до реката се виждат дувари и дупка (според местните таен вход към крепостта). Малко по-нагоре има фургон и от него до склона импровизиран мост. Хората там са дружелюбни и черпят с ракия. Казват, че някъде по калето са заровени товари злато, пренесени с 12 катъра от съседната твърдина Боженишки Урвич.

Горе на върха по-неопитен турист може и да не разбере къде е била крепостта, особено ако има повече растителност. Но благодарение на иманярите е добре прекопано и при вглеждане се откриват масивни зидове. Разпиляна е и керамика. Както винаги за мен по-интересно е мястото, не толкова дуварите. Още един перспективен терен за археологически туризъм.

Денят завърши с посещение до Боженишки Урвич.

Остави отговор

Вашият имейл няма да бъде публикуван