Автор: Радослав Райков
За да посетите храмовете на Ангкор, трябва да се въоръжите поне с една малка част от духа на Елена Йончева. Не защото се намират в Камбоджа или в непристъпните й джунгли, а защото там върлуват въоръжени банди, няма пътища и двата коловоза, които по принцип минават за такъв, са обикновено минирани. Най-добре ще е ако си наемете кхмер за водач и ако можете да карате по две сложени напряко върху огромна пропаст дъски, защото повечето от мостовете, свързващи отделните части на страната са взривени. От всичко дотук разбирате защо посещението на храмовете на Ангкор се възприема като екстремен туризъм и е за хора, които не обичат утъпканите пътеки. Такива са Дъглас Престън и фотографа Стив Маккъри от “Нешънъл Джиографик”, които направиха всичко възможно, за да видят храмовете, защото малко по малко те изчезват. Да, просто изчезват, въпреки че са от камък. Похитителите дълго време отмъкваха статуи, барелефи и пр., но напоследък /тъй като вече няма какво да се краде/, започнаха да режат самите стени на сградите и да ги изнасят зад граница на парчета. Така скоро от тях няма да остане нищо. Последните три десетилетия на война в страната оказаха своето пагубно въздействие върху културното й наследство Понеже ритуалните постройки обикновено са издигнати на високи места, те често се използват за прикритие и водене на битки, в резултат на което стените им се изпъстрят с дупки от куршуми, гранати, а често се оставят и минирани; така че да се разхождате из тях съвсем не е безопасно. Но грабежите са истинският виновник за положението на храмовете в Ангкор днес. Там вече почти няма статуи, красели някога стените им. През 80-те год. правителството на Камбоджа премести повечето от тях в охранявани складове в Сием Реп. Но въоръжени групировки нападат дори и тях и се измъкват с безценните находки.
Не е нужна кой знае каква прозорливост, за да разбере човек защо ограбването на храмовете е придобило епидемични размери в Камбоджа, една от най-бедните страни в света. Селянин, открил дори само главата на някоя богиня или знатен владетел в двора си или войник, който задигне статуя от някоя свещена постройка знае, че ако успее да я продаде на черния пазар, ще е в състояние да изхрани семейството си поне за 1 год. напред.
Но правителството не може да пази всички кхмерски храмове, защото кхмерската империя някога се е простирала от днешен Тайланд чак до Виетнам. Процъфтявала от 9 до 15в., столицата й се е намирала в Ангкор. Търгувала е с Китай, имала е огромни библиотеки от документи и религиозни писания върху палмови листа и животински кожи, които са изчезнали безследно.Огромните й дървени градове са изгнили до последната дъска, така че не е чудно, че в началото на 21в. знаем твърде малко за тази могъща някога държава – цяла една цивилизация изчезва, без да остави нищо след себе си; освен храмовете. Ангкор Ват, най-големият и най-известният, днес е превърнат в будистки манастир. Монасите там са единствените, които се грижат за него. А Ангкор Ват не изглежда като дело на простосмъртни. Ако попитате местните кой е построил този изумителен ансамбъл, покриващ близо 500 акра, те вдигат рамене: че кой друг, освен повелителят на ангелите или гиганти? Същото са отговорили те и на французина Анри Муо, който го открива през 18860 г.
Да посетите Ангкор Ват рано сутрин е незабравимо преживяване. Той се издига пред вас, заграден от високи стени и дълбок ров, с петте си кули, които символизират центъра на хиндуиската вселена. Ароматът на лотус, примесен с пушека от горящи дърва в близкия манастир изпълват въздуха. Будисти с бръснати глави и оранжеви роби тихо слизат по пътеката, монотонно напявайки молитва. Някъде от далечината се чува камбана и в този момент слънцето изригва над Ангкор Ват, изливайки реки от светлина над порталите, галериите и аркадите, очертавайки силуетите на каменни лъвове, седемглави змии, божества и демони. Това се е случвало безброй пъти в 900годишната история на храма, но и днес впечатлява с магията си.
Ангкор Ват е построен от крал Суряварман II в началото на 12в. Той бил енергичен управник, разширил империята и установил дипломатически отношения с Китай. Изчезва мистериозно някъде около 1150г., най-вероятно е убит, но се предполага, че е погребан тук, в Ангкор Ват. В края на века на трона идва Джаяварман VII. Той става най-могъщият владетел на Ангкор. Отдава се на будизма и повежда многобройни войни, чрез които увеличава империята и налага данък на васалите си. Предприема огромни строителни работи, които се извършват от роби, пленени при войните, а по-хубавите жени от покорените народи отиват в харема му, който се състоял от над 300 наложници. Джаяварман умира някъде около 1220г. и след смъртта му Ангкор започва да запада. През 1430г. сиамите нахлуват от запад и бягащите кхмери напускат Ангкор, като основават новата си столица в Пном Пен. Така джунглата бавно завладява Ангкор, обгръщайки го в мощната си прегръдка от преплетени клони и гъста растителност. Днес храмовете в Ангкор са потънали в непроходими субтропични гори на Камбоджа. Каменни стени, които се поддават иззад високите папрати, лица, които ви гледат през завесата от растителност, корени на огромни дървета, които се извиват през постройките и повдигат камъните. Свирепи “гаруда” – наполовина птица, наполовина човек, надничат изпод куп гниещи листа. Божествени девици танцуват под мантията на пълзящи растения, а голите им каменни гърди проблясват, мокри от влагата. Ако влезете във вътрешността на който и да е храм, ще се озовете сред хаос от счупени барелефи, статуи, оградни стени и входни арки. Някъде сред тях са остаците от храма, ако може да ги забележите – тъмен коридор тук, покрит с мъх покрив там и храст, израснал по средата на нещо, което вече не може да се разбере какво е. Защото за това са спомогнали и следите от бормашини и длета, които се виждат навсякъде. Някои от тях са само от часове. А това вече е опасно. Защото ако разбойниците, плячкосващи храмовете ви хванат, не е ясно как ще свършите. Същото разяснява и кхмерът-водач на Дъглас Престън.
Малко по-надолу той се натъква на пряко доказателство за думите на спътника си. Среща един прегърбен старец, който стои на прага на малка колиба – будистки отшелник. Преводачът го пита кой разграбва храма, който току-що са напуснали и той отговаря, че всеки ден пристигат между 15 и 20 войника от местния пост, въоръжени с АК-47 и отмъкват всичко ценно. А последните 4 дни са работели ден и нощ. Командирът на гарнизона е заедно с тях и стоката се продава зад граница в Тайланд. Просто и ясно! Ако отидете в Тайланд, там във всеки антикварен магазин ще намерите кхмерски реликви; и повечето от тях няма да са фалшификати. А ако ги запитате дали “гарудата” от 12в. на витрината е крадена, продавачът ще ви изнесе представление достойно за “Оскар” на отчаяние и ужас, в стил “Ама как можете…” Когато обаче поискате да я разгледате, ако сте по-внимателен, ще забележите отзад старателно заличените следи от въртящ се винт, които видя и Стив Маккъри.
Така че ако искате да видите храмовете на Ангкор се въоръжете със смелост и побързайте, преди да са се разпределили в няколкостотин хиляди колекционери.
Остави отговор