Куба

Автор: Радослав Райков

Не може да разгледате и опознаете Куба, ако пропуснете столицата й Хавана – този прекрасен и пренаселен метрополис от 2.2 млн. души. Хавана всъщност се състои от два града – един, който представя стария социалистически ред и друг, който представя новия капитализъм, навлизащ в страната, твърди Джон Путман от “Нешънъл Джиографик”

Първият е осеян с бедни квартали, стари сгради и магазини с купони. Всеки има купонна книжка, в която е указано с колко точно грама разполага от дадена стока, които могат да бъдат закупени на ниски цени от държавните магазини, а именно: по един хляб на човек, килограм домати и т.н. “Имаме право на 4 пилета годишно, но рядко получаваме повече от 2” – казва един кубинец. От друга страна винаги можете да се снабдите с каквото ви трябва и колкото ви трябва от частните магазини, но с това навлизаме в “другия град”, където стоките са с долари и на много по-високи цени.

Другата Хавана е осеяна с блестящи нови хотели, нови южнокорейски таксита с радиотелефон и много туристи. Тук властва американският долар, благодарение на който са се създали две общества в Куба – на тези, които имат зелените банкноти и на тези, които ги нямат. Голяма част от кубинците ги получават от своите роднини, избягали в САЩ. Всички нови хотели, които разполагат с телевизори и рум-сървиз, са с долари, всички магазини, отрупани със стока, са с долари, всички продавачи в новата част на града работят само с долари. “Това е вид апартейд!” – протестира един кубинец. Но туризмът в страната донесе повече твърда валута през 1998г., отколкото захарната тръстика. През 1997г. тя е посетена от 1.2млн., през 1998г. от 1.4млн., а през 2000 от 2млн. 53% от туристите идват от Европа, останалите от Канада и Латинска Америка. Нов терминал в Хавана очаква круизните кораби, които ще докарат още туристи. “Ние сме в преговори с щатските корабни компании” – споделя министърът на туризма Османи Сенфуегос. Държавата гледа с добро око на американците, защото въпреки ембаргото, което забранява търговията с Куба, те посещават страната и харчат пари в нея.

Непростимо е да сте в Куба и да не отскочите до Habanos. S.A. – компанията, която контролира производството и продажбата на известните кубински пури. В последните 5г. бизнесът се разраства, въпреки ограниченията върху тютюнопушенето. От 72млн. пури през 1996г. експортът е скочил на 126млн. през 1998г. “Търсенето се увеличава – казва президентът на фирмата Франциско Ленарес – и ние се оглеждаме за повече подходяща земя – с точно определено количество пясък в почвата и микроклимат, който гарантира влажни нощи и прохладни утрини.” Правителството обаче вече се отказва от отглеждането на тютюн и дава земята на частни семейства, които да я обработват. Така близо 90% от кубинския тютюн се осигурява от 30 000 земеделци, които притежават малки парцели земя.

Въпреки огромното търсене обаче, традицията в производството на пури се запазва. В големите зали, потънали в тъмните цветове на тютюна, редици от мъже и жени са се привели над своята работа. Контейнер с нарязани листа, дъска, на която се навиват и преса, откъдето излизат в познатия ни вид – опаковани, със златен етикет. Работниците вече са придобили рутина – пълнят, завъртат, пресоват и започват отново; дневната им норма е около 100-120 пури – Кохибас, Монтекристо, Боливар. А докато работят един служител им чете вестниците, пуска радиото и прави съобщения.

Нископлатената работна ръка в Куба изглежда е единствения коз, с който страната може да излезе на световния пазар. “Сега искаме да се свържем с Европейската общност. Европейските компании притежават големи търговски мрежи, имат голям опит. А ние можем да им предложим по-ниски цени в производството на техните стоки” – казва един висш служител на търговското министерство.

Онова, което интересува Путман като чистокръвен американец е как комунистическата идеология се съчетава с капитализма, който навлиза в Куба. За тази цел посещава Раул Валдес Виво, ректор на училището “Нико Лопес” за съвременни изследвания на Кубинската комунистическа партия. Раул бил комунист още преди Фидел да организира революцията. “Проблемът днес е – заявява той – да се поддържат социалистическите принципи, когато в тях се влагат и капиталистически значения. Това доведе до промяна в учебната програма. Преди студентите трябваше да научат един базисен текст: работите на Маркс, Енгелс, Ленин и Че Гевара. От тях се очакваше да дават отговори, които да съвпадат с онова, което бе написано в тези книги. Днес обаче е по-различно. Съвременното обучение се фокусира върху проблемите на деня. Студентът трябва да говори толкова, колкото и преподавателя.Ако все още някъде се уповават на готов текст, то той е на Кастро и на никой друг.”

След тези убеждения може да посетите Ла Есперанца на северозападния бряг и да видите наблюдателната кула. На върха й седи човек, приведен над мощен бинокъл, почти телескоп, който оглежда хоризонта за шпиони, империалистически нашественици или пък свои сънародници, които се опитват да избягат в Кий Уест /Флорида/ на 175 мили на североизток. Точно от такива малки селища през 1994г. хиляди балсерос или лодкаджии, тръгнаха за Флорида, рискувайки всичко за по-добър живот.

Изведнъж ще забележите, че телескопът се насочва към вас и местният, с който разговаряте или просто сте седнали на приказка в кафето, бива извикан. След което се връща и ви казва, че трябва да напуснете. “Защо?” – питате вие. Той обръща очи, но не и глава към кулата. Тук не обичат чужденците. И е добре да останете още 12ч. в селището, докато на областта не ви повика, в противен случай ще решат, че искате да избягате. Защо сте в Ла Есперанца, по каква работа, шпионирате ли за чужди разузнавателни служби, на кога сте предали империалистическите си идеи, откога познавате човека от кафенето, който веднага ще бъде извикан на разпит. Ако попаднете на по-малко надъхан служител, всичко това може и да ви се размине.

В Хавана обаче няма само плажове и долари. Тук са и голяма част от 50сте дисидентски организации, протестиращи против управлението на Кастро. Една от тях е Партията за човешки права, чиято щаб квартира се намира в мазето на къща в югоизточна Хавана. Мазето също така е и дом на Одилия Валдес, 48годишната президентка на партията. “Да се спори с Кастро е опасно” – признава тя и допълва, че основателите на организацията били хвърлени в затова, но сега ръководят нещата от САЩ. “Защитаваме 30те точки от Декларацията за човешките права на ООН и понеже правителството контролира медиите в Куба, ние изобличаваме нарушенията му чрез международни организации като Human Right Watch напр. В непрекъсната връзка сме с тях, а също така и с радио “Марти” в Маями, което се спонсорира от американските власти.

“Гранма” е вестникът на комунистическата партия в Куба. Но дори и там миналият юли можело да се прочете съобщението, че посолството на САЩ в Хавана отново ще разиграе лотарията, даваща шанс на 15 000 кубинци да получат зелени карти.Тя е част от споразумението между САЩ и Куба, сключено с цел да се ограничи хаотичния поток от емигранти по бреговете на Флорида. Путман посетил посолството си след последния ден за приемане на писмата и попитал един дипломат колко молби са получили. “541 100 – отвърнал той, – а това е около 5% от населението на Куба”. Путман се запитал какво ли мислят младите за бъдещето на страната си и това го отвело в университета на Хавана. Отговорите били различни: същото… малко повече частна собственост… правителството ще национализира обратно всичко… няма да има голяма разлика… трябва да видим кой ще дойде на власт след Кастро.” А именно – кой ще дойде на власт след Кастро? Като най-вероятен кандидат се сочи 64годишният Рикардо Аларкон, председател на Народното събрание. Той е считан и за най-големият експерт по отношение на САЩ, защото е прекарал дълги години като посланик на Куба в Обединените нации. Аларкон обаче отхвърля тази възможност, защото казва, че ако Фидел не е министър-председател или не работи по някаква друга причина, негов наследник е вицепремиерът, Раул, братът на Фидел, който бил избран на този пост единодушно от Народното събрание. Но Раул е на 68г. и, твърди се, с крехко здраве. Така че въпросът кой ще наследи Кастро остава неизяснен, а също така и какъв курс на политика ще поеме новото правителство. Американските специалисти са на мнение, че съществуват два пътя: на безкръвна революция и на плавно преминаване към демокрация или на хаос и насилие. Точно това ще очакваме да видим и ние.