Автор: Радослав Райков
Дунав е дълъг 2850 км и през първата една трета от своето пътешествие към Черно море се вие през красиви германски селца и приказни замъци. Дунав обаче е и транспортен коридор, свързващ Северно с Черно море, посредством изкуствено изградения Дунав-канал, както и основен хабитат за множество застрашени животински видове.
Днес това разбират и бившите социалистически страни, които с помощта на европейските природозащитни организации се опитват да запазят поне малкото, което е останало от незасегнатата природа край реката.
Дунав извира от източните склонове на планината Шварцвалд в Германия чрез двете рекички Бреге и Бригах. 
Последната тръгва от имението на Хейнзман и това е накарало семейството да се захване с туризъм. Ако го посетите, те ще ви наточат вода от чешмата, която се намира над извора, с която са го уловили. Бреге пък тръгва изпод каменна плоча до един хотел, обозначаваща началото й. Двете поточета, течащи под земята, се сливат в бетонния басейн на замъка Фюрстенберг при град Донауешинген. Едва тук най-дългата река в Европа след Волга приема името Дунав.
Оттук надолу тя стига до Улм, където широчината й достига 100 м. и така се превръща в плавателна. Най-високият в света шпиц на върха на катедрала украсява камбанарията на готическата църква в града. От върха й се вижда сякаш историята на цяла Германия – земите, населявани от келти, римляни, после варварите франки, които създават истинска цивилизация, династията на Хабсбургите, Австро-Унгарската империя, нацистка Германия и накрая обединена Германия – всички те са свързани с Дунав. Останки от граничен пост на Римската империя могат да се видят на 220 км. по-надолу при Регенсбург, където се издигат стените на крепост, построена през 179 г. от н.е.
Напускайки Германия, Дунав завива на изток към Австрия и протича през долината Вахау, която се оказва плодородна почва както за развитието на религията, така и за винопроизводството. Лозята се катерят по склоновете на долината все по-нагоре и по-нагоре, сякаш търсейки благословия от огромните средновековни манастири, увенчали хълмовете при Мелк и Кремс. Реката минава покрай руини на замъци и кайсиеви горички, обсипали бреговете й със снежнобелите си цветове. И макар Вахау да е една от най-красивите долини по течението на Дунав, тя не е така емблематична, както Виена. Реката разделя столицата на 2 нееднакви части. Старият град и повечето туристически забележителности се намират от южната й страна. Каналът Дунав се отделя от реката и се извива на юг, формирайки една от границите на историческия център, известен като Инер Щад. От другата страна той е заграден от Рингщрасе или по-известна само като Ринг. В кафене Лендман, където Зигмунд Фройд си е пиел сутрешното кафе, днес може да си поръчате бира, но да се наслаждавате на същата тишина и куп вестници, както тогава.
Дунав продължава своето пътешествие и се врязва в унгарската столица Будапеща, разделяйки я на две ясно оформени части: Буда, възвисена на хълмовете и високите тераси над реката на запад, доминирана от замъка на крал Бела ІV, който тук построил своето укрепление срещу монголските нашественици през 1255, и която е предимно жилищната част на столицата, и Пеща, разположена на обширна, пясъчна равнина на изток, с прекрасната сграда на парламента, която е главно търговската. Между двата бряга е остров Маргарита, наречен така на името на дъщерята на крал Бела, превърнат в парк.
Надолу Дунав продължава своя път на юг към Сърбия. Контрастът между носталгията на “Синия Дунав” и реалността никъде не е по ярък, отколкото в Сърбия, където все още личат следите от бомбардировките на НАТО. Нови Сад, на 75 км. на запад от Белград, е пострадал тежко, с три разрушени моста, прехвърлени над реката. Връзката между двата бряга сега се извършва с лодки. 78-дневната война остави колосална работа по почистването й. Голяма част от нея беше предприета от Дунавската комисия, със седалище в Будапеща, подпомогната финансово от Европейския съюз и от страните, през които протича реката. Стотици кораби бяха блокирани тогава преди и след Нови Сад, поради разрушените мостове, паднали наполовина във водата. Бяха изградени временни такива от баржи, които действаха като понтонни мостове и отнеха известна част от напрежението и товарите, но реката остана затворена за още няколко седмици, докато се разчистят поне най-достъпните участъци, по които корабоплаването да продължи.
Бомбардировките на НАТО засегнаха най-вече съседните на Сърбия страни, като България например. Замърсяването на реката доведе до упадък на риболовството, защото рибата умря. Замърсената вода продължи да се използва за напояване на нивите. Тя представлява опасност и за птиците, които гнездят в блатата й. Тогава единствено организацията “Зелени Балкани” предприе нещо по въпроса. Тя се опита да възстанови типичната за реката флора и фауна, главно на островите. Един от тези острови е Белене. Преди затвор със строг режим от ерата на Студената война, днес той спада към т. нар. „затворнически ферми”, или затвор с лек режим. Млад пазач отваря вратите, водещи към понтонен мост, който ви отвежда във вътрешността на острова. Въоръжена охрана има навсякъде, но затворниците се движат из острова необезпокоявани, отглеждайки царевица и добитък. Едновременно с това островът е и една от най-добре запазените мочурливи площи в България, където гнездят пеликани, застрашени видове орли и корморани, а също е обитаван и от глигани.
Най-големият град на Дунав в България е Русе. В Русе и неговите околности човекът е живял от хилядолетия. Затова и следите от неговото присъствие са толкова много – селищни могили, градища, некрополи, паметници. Изобщо има какво да се види, макар че малцина знаят, че в града и региона се крие уникално културно-историческо наследство с национално и световно значение. Много са и онези места, които са важни за местната общност, за формирането на нейната културна идентичност – православния катедрален храм „Св. Троица“, централният градски площад, който е един от малкото в Европа, събиращ на едно 12 улици, Доходното здание, построено през 1901 година по план на виенския архитект Р. Паул-Бранк, а изпълнено от виенчаните Георг Ланг и Франк Шолц, сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана след Освобождението и още много други. Днес в Русе туристите могат да се разходят из парка му с красив розариум или да минат по крайдунавската улица, където е разположена и речната градина на града, съвсем недалеч от центъра му.
Що се отнася до речните животни обаче, които създават уникалната фауна на Дунав, а много от тях са включени и в Червената книга, най-голямата и пригодна за тях площ се намира на брега на Черно море: делтата на Дунав – лабиринт от канали, потоци, езера и дюни, осигуряващи подходяща околна среда за около 300 видове птици. Мочурищата са слабо населени и близо до тях съществува само един град, Тулса, в Румъния, при който делтата на Дунав се разделя на три основни канала. Единият от тях се нарича Сулина. Там може да преспите и на другия ден да тръгнете с лодка, която да ви отведе до истинския край на реката. Щом видите морския фар отдясно и почувствате студените, сладко-солени пръски в очите, вече знаете, че сте навлезли в Черно море.
Остави отговор